Азис: С Цветана искахме да изкрещим – така не може да продължаваме!

08 септември 2018

„Човешката природа е жестока към всяка чужда грешка. Различните са тук. Не са измислени. И кой реши, че те са грешка? Кой? Отхвърляме ги, обругаваме ги, по тях крещим… Защо? Простаци ли сме? Невежи? Зли ли сме? Или сме жестоки хора, забравили, че са добри…“

Това са думите на Цветана Манева от последния клип не на кой да е, а на… Азис!!!

При така поставения въпрос в заглавието на песента „Позна ли ме?„, веднага си казвам – НЕ! Не познах Азис. Всъщност, признавам на Азис едно уникално качество – каквото и да става, каквото и да се говори – той не спира да твори в своята си чалга музикална пътека. И дори да не харесвам този жанр, не мога да отрека креативността му да провокира и го освежава по безспорен начин.

Но този път НЕ, не го познах, защото след показната чалга, за първи път  представя нещо по-различно, по-дълбоко и социално ангажирано. И то в компанията не на кого да е, а на Цветана Манева – емблема на българското кино.

Воля. Еуфория. Дързост. Сила. Цветове. Амбиция. Осинови ме. Дух. Отражение. Очакване. Картини. Връзка. Красота. Оцеляване. Светове. Свобода.

Песента е своеобразен посланик на каузата срещу отричането. Срещу противопоставянето и незачитането на различията. Но се представя с типичната мелодика на чалгата, та  макар и с опит за рок оркестър – и той с дълбок чалга привкус. Парчето разбуни духовете и предизвика лавина коментари в социалните мрежи – от „Осанна“ до „Разпни го!“ Независимо от това то събра за 2 дни над 380 000 гледания в Yоu Tube. Хейтът се изля предимно върху Цветана Манева, чието участие в клипа си е наистина уникална провокация. Ето какво казва самия Азис за това:

Чух ви! А и нямаше как. Проглушителните ви писъци на омраза продъниха земята! Не съм я молил. Споделих й идеята си. Тя каза “да”. Цветана Манева, с нейната кариера си дава сметка, че подкрепя не Азис или даден музикален жанр, който вие не харесвате. Цветана подкрепи каузата, че не може да се живее в това отричане.
С Цветана не сме имали време да говорим за музиката, която харесва или не.
С Цветана искахме да изкрещим: така не може да продължаваме!
И това е нейният радикален жест на съпричастност. Той няма цена и не се измерва с пари.
Това е жест срещу омразата и отричането. Нещо, което на вас ви е непознато!
Обичам те, Цветана Манева!

Отново признавам личната си позиция – не обичам чалга. Чалгата – най-малко тази в музикалния жанр. Защото не е само в него. Не обичам чалгата в отношенията, в заобикалящата ни действителност, в народа ни. Но ако тези, които са почитатели на този жанр (а те никак не са малко, все още!) се вслушат в посланието на песента и бъдат по-малко зли, по-толерантни, по-малко простаци – тогава пускам си я пак! И ще я изтърпя пак и пак, ако ни накара да бъдем всички ние по-добри.

А „ако взема този стар ръждясал нож“… не зная дали ще режа себе си. Да можеше с него да срежа отрицанието, завистта, злобата, простащината… Ето защо съм ОК с това парче, при всичката ми неприязън към чалгата!

текст: Валерия Симеонова

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)