Александър Вутимски – „Дърво“

27 декември 2018

Край пътя – неподвижното дърво.
Надлъж и шир
далеч
по бялото поле
безспир
вали снега.
Притихналото, ледено дърво…
Край снежния, замрежен път
стърчат
разперените клони -
пред ледения хоризонт
стърчат
сразени безпощадно от студа…

О, зимата! Безжалостният вятър!
надлъж и шир в мълчание
разстила се огормна равнината.
Снегът вали.наоколо е бяло,
наоколо е чисто, равно -
само ти,
дърво измръзнало,стърчиш.
О, само ти
мълчиш -
сломено,
унизено,
черно -
дърво,
без устрем,
без живот -
дърво,
край ледения път
застинало в безмълвна самота.

Далеч -
надлъж и шир
по бялото поле
безспир
вали снегът.

Едно дърво, притихнало край пътя,
Едно дърво, обрулено от вятъра.
Едно дърво, което във студа -
измръзнало, само сред равнината
стои в мълчание и чака пролетта.

Александър Вутимски – „Дърво“
Снимка: Pixabay.com