175-godini-ot-smyrtta-na-pushkin-52403

Александър Пушкин

06 юни 2017

Един от най-великите руски писатели живее едва 38 години, умира при дуел заради честта на жена си, някои от творбите му са обект на цензура повече от век след смъртта му, а героите му са прототипи на основните герои на руската литература след него.

pushkin

Великият руски поет и писател, родоначалник на новата руска литература Александър Сергеевич Пушкин е роден на 26 май (6 юни по нов стил) в Москва, в Немецка слобода. Баща му, Сергей Лвович, принадлежи към стар дворянски род; майка му, Надежда Осиповна, родена Ханибал, е внучка на Абрам Петрович Ханибал – “арапа на Петър Велики”. Възпитан от френски гувернанти. Още като дете се запознава с руската поезия от Ломоносов до Жуковски, с комедиите на Молиер и Бомарше, съчиненията на Волтер и други просветители от XVIII век. Любовта към родния език му вдъхва баба му Мария Алексеевна Ханибал, отлично говореща и пишеща на руски, и бавачката му от народа Арина Родионовна – наричaна Няня. Тя изиграва важна роля в оформянето на характера на Пушкин и е обезсмъртена в неговите творби.За ранното развитие на литературните наклонности на Пушкин спомагат литературните вечери в дома на Пушкинови, където се събират видни писатели.
Пушкин публикува първата си поема, когато е на 15 години – „Към приятеля стихотворец“. Когато завършва престижния Императорски лицей в Царское село, близо до Санкт Петербург, руската критика признава таланта му. След завършването на училището Пушкин се впуска в кипящия културен живот в столицата Санкт Петербург. Там се сближава с декабристите (дворяни, които са против самодържавието и крепостничеството). Там публикува и първата си дълга поема „Руслан и Людмила“ през 1820 година, като темата и стилът ѝ предизвикват полемика.
Пушкин постепенно започва да се занимава със социалната реформа и се издига като представител на литературните радикали. Това ядосва правителството и води до извеждането му от столицата. Първо отива в Кишинев (1821–1823), а после (след лятна екскурзия до Кавказ и Крим) пише две поеми, които са много добре приети: „Кавказки пленник“ (1822) и „Бахчисарайски фонтан“ (1824). През 1823 отива в Одеса, където отново се сблъсква с правителството, което го праща в изгнание в имението на майка му в Северна Русия от 1824 до 1826.

Властите разрешават на Пушкин да посети цар Николай I, за да моли за освобождаването си, което успява да получи. Но след като у някои от участниците в Декабристкото въстание през 1825 са открити негови стари политически поеми, той е поставен под строгия контрол на цензурата и му е забранено да пътува или публикува без разрешение.
По време на изгнанията си поетът не си почива – това са едни от най-плодотворните му периоди. В един от тези моменти той пише една пиеса, която ще се постави на сцена в оригиналния си вид едва през 2007 г. и то в САЩ, на английски език – „Борис Годунов”. Както по времето на империята, така и в СССР, когато смятали Пушкин едва ли не за предвестник на социалистическата литература, а и в модерна Русия, „Борис Годунов” си остава обект на цензура и все още не е поставена на сцена на руски, във вида, в който я е написал Александър Пушкин.

Покрай изгнанията си Пушкин натрупва и няколко любовни афери, включително и с омъжени жени. Но съдбоносната за живота му среща се случва през 1828 г.

natalie

Тя се казва Наталия Гончарова и е една от най-ухажваните красавици на тогавашното руско висше общество. След като царят я уверява, че няма да преследва Пушкин заради либералните му идеи, тя приема предложението за брак на поета и двамата се женят през 1831 г.

Наталия или Натали, както често я наричат, е свикнала да се движи в изискани среди и да е преследвана от обожатели. Този стил на живот тя запазва и като съпруга на поета, като за него остава да плаща сметките. Роклите и бижутата на Натали скоро вкарват Пушкин в огромни дългове. Но това е само единият проблем. Другият е поведението на Натали, която използва светските балове, за да флиртува с обожателите си. Един от тях е самият цар Николай I, който дава на Пушкин най-ниската дворцова титла, която да позволи на поета и на жена му да присъстват на царските балове, а на царя – да ухажва Натали. Както можем да се досетим, това вбесява Пушкин.

Междувременно, през 1833 г., Пушкин завършва една от най-великите си творби – романа в стихове „Евгений Онегин”. Героите на тази творба в огромна степен предопределят бъдещите герои на оформящата се руска литература, като това в най-голяма степен важи за главните образи на Онегин и Татяна. Освен това в тази творба Пушкин създава съвсем нов вид стих, който по-късно ще бъде наречен Пушкинов сонет.

През 1835 г. в Русия пристига френският имигрант Жорж Дантес. Когато той среща Натали, животът на Пушкин поема в опасна посока.

Всички говорят за връзка между Натали и Дантес. Не само слуховете притесняват Пушкин, а отношението на хората и анонимното писмо, което му пращат и в което го наричат рогоносец. Дори когато Дантес се жени за сестрата на Натали, слуховете и подозренията остават и Пушкин е принуден да извика Дантес на дуел.

Pushkin_Dama_pika_01
Привечер на 8 януари 1837 г. Александър Пушкин и Жорж Дантес се изправят един срещу друг. Дантес стреля пръв и улучва поета в корема. Ранен, Пушкин все пак успява да стреля срещу противника си, но само леко го ранява. Раната на Пушкин го мъчи само два дни. На 10 януари той издъхва. Погребан е изключително скромно и почти скришно, тъй като властите се страхуват, че едно голямо погребение ще предизвика бунтове сред народа, който симпатизира на политическите идеи на мъртвия поет.

Дантес е прогонен от Русия, защото е престъпил закона, който забранява дуелите. Натали се жени повторно.

Колкото и кратък да е животът на Пушкин обаче, неговото творчество на практика поставя началото на руската литература такава, каквато днес я познава светът.

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)