Andy Warhol, artist, portrait, himself, white background

Анди Уорхол: Всеки ще има своите 15 минути слава

06 август 2017

Тези думи са били написани върху каталога за изложба на Анди Уорхол в Стокхолм, Швеция – 1968 г. Със сигурност обаче, ако беше жив, ексцентричният творец днес можеше да се похвали не с минути, а с години слава.

Андрю Вархола има славянска жилка – родителите му са украинци и се местят в Питсбърг, Пенсилвания, още в началото на миналия век с най-големия му брат Павел. Самият Анди се ражда там на 6 август 1928-а и живее в мизерия, защото баща му Андрей е най-обикновен миньор. Майка му Юлия обаче рисува невероятно добре. Някъде в началото на 50-те, госпожа Вархола почва да илюстрира книги най-професионално и дори печели награди с тях, както и впрочем с обложката за албума на Муундог Moondog 2 от 1958-а.

Връзката с майка му винаги е била силна, особено след като Анди се разболява от хорея още когато е в трети клас. Болестта, която предизвиква неволни потръпвания в крайниците, го заключва вкъщи за дълги периоди и така Уорхол става не само отшелник, но и хипохондрик. Още тогава развива истински ужас от болници и доктори, който го мъчи цял живот, а нещата стават още по-тъжни, когато баща му загива в инцидент през 1933-та. С нечовешкия си талант Уорхол обръща след себе си глави още в гимназията, но започва голямата игра, след като се мести в Ню Йорк през 1949-а. От ранния му период най-известни са неговите илюстрации за модните списания и особено мастилените рисунки на обувки, които влизат и в най-ранните му общи изложби.

Black Bean 1968 by Andy Warhol 1928-1987

Първата му самостоятелна обаче е чак на 9 юли 1962-ра в Лос Анджелис, когато вече се появяват прочутите консерви с доматената супа Campbell, бутилките Кока-Кола и стодоларовите банкноти. За Анди Уорхол те олицетворяват американските културни ценности. Например Кока-Кола представлява демократичното равенство между хората, защото: „Кока-Кола винаги е Кока-Кола, Кока-Колата, която пие президентът, е същата като твоята или моята“. Той използва популярни образи и методи за визуализиране на американската идентичност през 20-ти век. Този нов поглед към американската култура е тема и резултат в творчеството му.

warhol 1967 Marilyn Monroe 92x92 chaque

Най-силният период на Уорхол е може би през 60-те и именно тогава той открива нюйоркско си студио The Factory, където събира своите „суперзвезди“, сред които певицата Нико, актрисата Еди Седжуик, художничката Ултра Вайълет и колекционерката Бейби Джейн Холзър. Там, точно както и Малкълм Макларън прави десетина години по-късно със Секс Пистълс в Лондон, Уорхол става мениджър на Велвет Ъндърграунд и им осигурява първия им договор с Verve Records. Кой е правил обложката на дебютния им албум The Velvet Underground & Nico (1967) вероятно се досещате и сами. The Factory е сцена и на най-бруталното събитие в живота на художника – през 1968-а заклетата феминистка Валери Соланас прострелва с пистолет него и куратора Марио Амая. Положението на Уорхол е толкова сериозно, че докторите отварят гръдния му кош и масажират сърцето му, за да го съживят. Оттогава Анди не е същият – оттегля се от светския живот, от любимия си клуб Studio 54 и дори престава да снима филми. До този момент вече е направил легендарните арт продукции Vinyl (1965) по „Портокал с часовников механизъм“ на Антъни Бърджис и Chelsea Girls (1966) за известния нюйоркски хотел Челси, в който са живели легенди като Том Уейтс, Иги Поп и Пати Смит.

andy-warhol-mao-tse-tung-rare-leo-castelli-invitation-card-and-price-list-prints-and-multiples-offset-lithograph-zoom-2
През следващото десетилетие най-важното събитие около Уорхол е откриването на списанието Interview и издаването на книгата му „Философията на Анди Уорхол“ (1975).  През 80-те обаче светът отново се сеща за отшелника, и то не само заради топлата му връзка с художника Жан-Мишел Баскиа.

Жан-Мишел Баскиа е дете на улицата, идва от графити сцената, ползвал е за платна огради и стени, мечтае за кариера. Уорхол плува в спокойните води на платеното поръчково изкуство. Застарелият бял папа на поп арта е впечатлен от тъмнокожия бездомник. Два часа след срещата им е ясно, че ще работят заедно. През това време Бишофбергер и Уорхол хапват, Баскиа рисува. След два часа Уорхол възкликва: „Завиждам му, той е по-бърз от мен.“ Така започва надпреварата кой е по-скоростен пред платното: един млад „обсебен“ като Баскиа или един стар арт работохолик като Уорхол. Свикнал да рисува бързо върху стени, Баскиа експлозивно населява платната с фигури, маски, щрихи, текст. Уорхол също е бърз – той е открил благодарение на ситопечата възможностите за високоскоростно създаване на изкуство. И ревнува Баскиа заради бързината му. Въпреки разликата във възрастта, цвета на кожата и арт статута двамата съчетават ежедневните баналности от работите на Уорхол и дивите драсканици на Баскиа. Сътрудничеството им е от взаимен интерес: Баскиа открива ситопечата, а Уорхол отново работи с четка в ръка. Работата с Баскиа подмладява папата на поп арта. Благодарение на работата си с Уорхол младият афроамериканец се социализира. Двамата работят, разхождат се, правят гимнастика, разговарят, пазаруват. Уорхол праща Баскиа на педикюр и бърчи нос заради телесната му миризма. Историята им може да е както като на баща и син, така и на „г-н Готин“, влюбен в Баскиа. Въпреки че увеличава количеството дрогата, Баскиа остава продуктивен.

Andy-Warhol_Jean-Michel

По това време Уорхол вече се увлича по светския блясък, рисува Майкъл Джексън и търпи непрекъснатите обвинения, че се е продал за купища пари. Което не е далеч от истината – неговите произведения отново се търгуват за милиони и дори от Mercedes го канят да изрисува за космическа сума модела им 300 SL Coupe по случай 100-годишнината на марката. Картините му с Мерилин Монро, Джон Ленън, Мао Дзедун и Елвис Пресли са истинска провокация, но и скъпо платено удоволствие. Нека погледнем цифрите – въпросната серия с Краля на рока от 1963-та е продадена на търг за 100 милиона долара – рекорд, запазен само за произведения на Пикасо, Гог, Климт и Полък.

andy-warhol-2

Анди Уорхол умира на 22 февруари 1987-а след на пръв поглед невинна операция на жлъчката. Само че хирургическата намеса е отлагана с месеци, заради вече споменатия му страх от обесниците в бели престилки, така че съдебното дело, заведено от неговите роднини срещу болницата, пропада за нула време. В завещанието си човекът със сребърната перука оставя почти цялото си състояние на The Andy Warhol Foundation for the Visual Arts, която подпомага експерименталния арт и до ден-днешен държи правата върху всичките му творби.

 снимки: aboutfacetheatre.com

 

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)