Антоанета Кисьова: Надеждата в душата ни е безсмъртна

11 април 2015

Тя е от хората, които със сигурност ще запомните, дори и само от една среща. С одухотворените си черти, самата Антоанета напомня на образ от иконите, които изписва. Живее и преподава своето изкуство в Пловдив, а от терасата на нейното ателие, на която винаги се пие кафе по турски с кардамон, се открива прекрасна гледка към града на тепетата. На чаша от ароматната течност днес се срещаме с нея.

- Защо хората, които рисуват икони се наричат „иконописци“, а не художници?
- Иконата се изписва, пише – така както се пише словото „Бог“. Това изписване не е свободно рисуване, а е вид служение. Образно служение. Има своите прaвила-канони, които не са художествени правила, а много дълбоко обмислени символи. Точно на тях се подчинява човекът, който е решил да вложи дарбата си в служение на Бога. Докато художникът може да създава свои правила, техники, може да разчита на случайни ефекти, които са се получили волно или неволно. И може да тълкува визията по доста фриволен начин.

- Какво представлява чисто технологичният процес по зографисването на една икона?
- Доста трудоемък е. Търси се сухо дърво, рязано радиално. Самият дървен панел е съставен от не повече от три дъски,свързани чрез вложки,отзад има два-три кушака за противовес на евентуалното мърдане на дъските. Отгоре се залепя ленено платно (символ на Плащеницата Христова) и започва полагането на 20 слоя грунд с междинно шлайфане. Полира се последно, копира се предварително решения проект и се лепи златото. То е символ на светлината, защото самият Бог е светлината на света, както се казва в Евангелията. Боите са от минерални пигменти и яйчна емулсия за свързвател – това също има символично значение – земната твърд участва в изписването, а яйцето е символ на безкрайността на живота. Изписването на образите започва от най-тъмните тонове и просветляването на нюансите е равнозначно на просветлението на душите. Бликовете по лицата са също символ – на Светлината от Тавор ( която се свързва с Преображение Господне). В очите няма блясък – той е само за земния, физическия свят….

- Кое Ви накара да започнете да се занимавате с иконопис?
- Да, в наше време, едва ли има някой, който от дете да е тръгнал да се учи за иконописец…Та и аз преди тази, иконописната магистратура, съм завършила стенопис .Работила съм и мода… Но към иконите ме обърна един много трагичен инцидент – загубих любим, много близък човек… И иконописта беше моят начин, чрез Бога да мога за се моля и свързвам с него.

- Вие сте и преподавател. На какво се стремите да научите Вашите ученици?
- Преподавам стенопис в „Църковна живопис“ АМТИИ Пловдив. Младите хора, които идват при нас имат пред себе си от една страна чисто художнически да учат много, защото техниките на иконописта и стенописните техники не са никак леки. И когато тези, обучени вече художници, решат да създават сакрални образи, ще им е в помощ и смирението. Съзнавам, че това се осмисля във времето – то е пред тях, а аз с всичките си сили и знания им помагам.

- За какво мислите докато изписвате една икона?
- Иконите, които изписвам са мои, авторски. Правя проучване за светеца – чета житието му,търся костюми и архитектура от епохата… Опитвам се всячески да си представя този човек като жив персонаж. Може би това изглежда прекалено вживяване, но само като си представим как с делата и живота си са бранили вярата си! Ние днес не можем да го направим – поне да си го спомним. Когато съм приготвила целия вид на персонажа,когато започне самото изписване на образа – просто започва един дълъг молитвен разговор… Обикновено знам за кого се изписва тази икона. Молитвата към светеца не е дълга, но продължава в мислите ми, вече не така подредена…

- Вие възкресявате и една отдавна забравена традиционна практика за Великден – тази на писаните яйца. Какво представлява тя и какво символизира?
- Да,тези писани яйца ми станаха „запазена марка“ за Великденски подаръци. Всичките ми близки и приятели вече си ги чакат. Първата писалка я направих сама – сега вече има такива и по магазините. Восък в малката фунийка на писалката,г оряща свещ за топлене на восъка топлички яйчица и изписването. Орнаментиката пак е натоварена с прекрасни символи, жизнеутвърждаващи – има го слънцето, дървото на живота, лозницата, гълъбът- и то стилизирани по различни начини. Старите знаци, които са ни наследство могат добре да се впишат до по-модерни шарки, измислени от нас, но пак с добри, светли наричания. Оцветяването на яйцата е много древен прийом – в християнската традиция е символ на истинността на това, че Христос е възкръснал, че светлото и доброто са победили. А тази надежда е безсмъртна в човешката душа….

интервю: Марио Трифонов
снимки: Калина Германова и Сандрита Ячкова