Миди и перли

А знаете ли как мидите правят перли?!

05 юли 2019

Има ли жена, която да не харесва перли?! Те безспорно са едни от най-красивите и ценни камъни на планетата, но замисляли ли сте се някога как се появяват? Вероятно ще ви е любопитно да разберете, че мидите всъщност произвеждат перли като защитна реакция срещу външни обекти. Този процес започва, когато въпросният обект, например пясък, паразит или някаква органична частица влезе в черупката на мидата и се докосне до мантията й (слой, който защитава органите й).

Тялото на мидата усеща потенциалната заплаха и в отговор манията започва да отделя седеф, с който я обвива. Това е същата субстанция, която покрива вътрешната страна на черупката на мидата. Ако нещо повреди външнат част на черупката и в следствие на това се засегне и мантията, същият процес ще бъде задействан. Седефът е съставен от калциев карбонат под формата на минералите арагонит и калцит плюс протеини като конхиолин, които малко или много действат като лепило за спокойка на отделните слоеве. Арагонитът има кристална структура, а конхиолинът е много порест – това, в комбинация с полупрозрачният характер на отделните слоеве, дава на перлите характерният им блясък.

С времето мидата ще покрие вредоносния обект с няколко слоя седеф като така го отделя от самата себе си. Формата на самата перла зависи освен от други фактори, и от формата на обекта. Целият този процес е малко или много такъв, независимо дали перлите се правят от „свободни“ миди или от такива във ферма. Разликата между двата типа перли може да се определи с рентген като естествените имат концентрични кръгове, а „фермерските“ са солидни отвътре. Естествените са по-скъпи, просто защото са по-редки (особено тези, които са се получили кръгли и от които може да се направи бижу).

Миди и перли

Фермерите от своя страна взимат бебета миди и ги отглеждат 2-3 години в клетки в подходяща вода. Веднъж щом пораснат, тези миди започват работа. За външен обект се използва (обикновено, в повечето случаи) полирано парче мидена черупка с диаметър между 2,5 и 8 милиметра. Обектът е такъв не само за да се увеличи вероятността перлата да стане сферична, но и защото ядрото й трябва да реагира на топлина по същия начин, по който и седефът около него. Ако при силна топлина ядрото се разширява по-бързо (например, когато се пробива), перлата може да се спука.

След като мидите пораснат достатъчно, те се премахват от водата и се слагат на сухо и сенчесто място за около половин час. Това обикновено ги кара да си отворят черупките. Фермерите използват клинове, за да попречат на мидите да се затворят. Ако някоя не се разтвори, отива обратно във водата като ще бъде изпробвана по-късно.

След като мидите са залостени в отворено положение, те се пренасят на друго място, където върху тялото на всяка от тях се прави внимателен разрез, в който се поставя ядро заедно с малка част жива мантия от друга мида – обикновено една мъртва мида може да даде около 15 парчета мантия, които ще отделят седеф в продължение на няколко часа, пише CHR.

При мидите, при които не се поставя ядро (обикновено сладководните), се слага само парчето мантия. При тях също така могат да се получат няколко перли едновременно според това колко парчета се сложат. Затова обаче сладководните перли са и по-евтини от соленоводните дори и при условие, че модерните технологии гарантират еднакво качество (в миналото соленоводните перли много по-често са излизали сферични, докато сладководните са имали предимно оризова форма, но това вече не е така).

миди и перли

И в двата случая, след като респективният процес при всяка е завършен, мидите се връщат обратно във водата. Не е изненада, че всичко това силно ги шокира като времето за възстановяване, ако въобще се възстановят, е около 6 седмици. След този период те отново се вадят от водата, за да се провери дали процесът по формиране на перлите е започнал.

Мъртвите миди се изхвърлят. Здравите, ако процесът е започнал, се оставят на работа – пълното формиране на една перла може да отнеме 5-6 години, но тези с ядро могат да станат и за 6-12 месеца. В крайна сметка едва половината миди ще оцелеят до края и ще дадат продукт. От тях едва 5% ще произведат перли, които посрещат високите стандарти за изработка на бижу.

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)