„БезГранична вяра“, Сезон 2, eпизод 1– Женева

30 септември 2018

Женева. Един от най-богатите градове на Европа, носи славата си с банките, часовниците, точността и човечността на обитателите си. Мултикултурен и богат на различия, той обединява множество общности, носещи своята традиция, духовност и вяра.
Българската общност в Женева продължава да се увеличава и все повече българи работят на престижни позиции в града, други търсят своето място или просто опитват да се адаптират към високия на стандарти, но и на изисквания живот там.
Пътят на „БезГранична вяра“ ни отведе на брега на Женевското езеро съвсем не случайно. При заснемането на предишния ни епизод в Швейцария – този в Цюрих, българите от града са пожелали на имат собствена православна църковна общност. Митрополит Антоний е откликнал веднага с предложението датата да бъде 8 септември – „Рождество Богородично“.

41340155_1474838875951690_7784583234217574400_n
Нашият екип тръгна, за да ви направи съпричастни към благословията на новата православната църковна общност „Рождество Богородично“ в Женева.
Първата ни спирка бе в едно от най-старите неделни училища зад граница – „Проф. Стамен Григоров“. Цели 34 години то дава възможност на българчетата в Женева да говорят и пишат на родния си език, да се връщат към традициите и културата си, да не късат връзката с корена си и да засищат своята обич към България със знания за нея.

42086270_1484025915032986_58568948597129216_n
Ето какво сподели Евелина Ананиева , председател на родителския съвет при училище „Д-р Стамен Григоров“:

„Именно тук синът ми, който е на 14 години започна да идва на българско училище. Именно тук започна подготвителен клас. Тук за първи път седна на тези чинове и тук той се научи на чете и пише на български език. Той тогава беше на 6 години. Знаете, че никой не забравя своята първа учителка. Тази, която го научи на чете и на пише на български език той винаги съхранява един скъп спомен. Аз гледам една от снимките, на която е той с другите деца от подготвителен клас , и самата аз ще запазя едни много хубави спомени от тази учебна година, както и от следващите. И се надявам от следващата година моята дъщеря да посещава това училище.

Западно и средноевропейски митрополит Антоний посети старата класна стая, носеща духа на килийно училище, новата, изградена изцяло с усилията на родителите, и се обърна към присъстващите семейства така:

„Българската православна църква в годините е показвала, че може да бъде крепило на българския дух. И когато говорим за дух, няма как да не говорим и за преди всичко ролята на българското училище. Защото именно това са двата основни стълба: храмът на вярата и храмът на духовността. Храмът на вярата е храмът божий, а на духовността и на духа е българското училище. Защото българското училище, макар зад граница, с много изпитания най-вече, но то учи на четмо, писмо, на български език, история, география, литература … Изгражда основните пътища към нашата родина. Защото когато знаеш своя език, ти можеш да комуникираш със своите близки и приятели.“

41890281_1484026038366307_9006029486038188032_n
В деня на светата литургия и благословия за новата православна община зад граница – „Рождество Богородично“ Женева, румънската православна църква става дом за святото дело. Тя бе пълна с българи, които отдавна мечтаят за този ден. Имаше деца, очакващи рожба родители, възрастни хора и емблематични фигури, като Евлоги Бонев.

41208638_1474838652618379_7862808963933274112_n
Евлоги Бонев е специален герой не просто в нашата филмова история, той е специален човек за всички българи в Женева. Обявен за „враг на народа“ от комунистическия режим, той намира своя пристан в Швейцария, а спасение във вярата и църквата. Дори опелото на починалия си баща отслужва тук, защото достъпът до родината е немислим. Това, което го спасява е православната вяра. Ето защо той идва от България, където след промените отново заживява, за да възстановява църкви и манастири, за да присъства на тази сбъдната своя мечта:

„Имам чувството, че днешния ден е ново начинание, че започваме да строим и тука църква. Тя се строи бавно, с постоянство, с упоритост и желание. Моята визия е „прави добро и не чакай да ти се върне“. То се връща многократно по най-различни начини.“

41287707_1474838809285030_1815877576787230720_n

Друг емблематичен за българската общност човек Иван Кожухаров, алпинист и „воевода“ сподели:

„Аз не зная защо е разпространена тази идея за злобния и завиждащ българин в чужбина. Българите, които са тука са тотално интегрирани, ценят се на много високи места. Българинът е работлив и сериозен човек и в тази връзка аз нямам впечатления за лоши същества. Моят опит от 30 години е за усмихнати хора, които споделят ценности. Събираме се, правим хубави празници, държим нашите традиции. И това с църковната община е продължение на този вид общуване с нашите корени и с България.“

В този филм няма да видите „главни“ и „второстепенни“ герои, дори няма да успеем да ви покажем всички, чиито усилия доведоха до православната община „Рождество Богородично“. Искаме да ви заразим с тяхната вяра, че да дадеш е пътят към получаването на принадлежност и духовна общност. А всеки от тях сподели нещо много лично.

41345290_1474838732618371_5480143755891703808_n
София Бончева:

„На този празник бяхме с моята дъщеричка и моят съпруг, очаквайки второто си дете. Умилени от радост и заради труда на тези хора около нас – видяхме плодовете и ще продължим така. Моето най-голямо желание и радост ще бъдат всички да намират утеха, помощ и наслада в това, което правим и да сме здрави и дай боже занапред.“

Нели Цонева-Рубини:

„Честно да ви кажа, според мен точно това име „Рождество Богородично“ избра и владиката и ние, нещо се роди. В личен план това е уникален празник за мен – моята дъщеря е кръстена на този ден, племенника ми… Рождество богородично е уникален празник. Аз не спрях да плача. Сбъдват се мечтите и ето – една мечта се сбъдна. Ще ми трябва време да се осъзная. … Това е нещо бленувано, чакано, мечтано. Много е искано.“

41280748_1474838865951691_563623915394433024_n
Вижте „БезГранична вяра“ Женева, филмът, който ни накара да осъзнаем, че това, което тук и за нас е лесно – да отидеш на църква, да посещаваш българско училище – за общността в този град е осъзнато и положено усилие в продължение на години, а наградата от него – вътрешно удовлетворение, сбъдната мечта и още много работа… и още по-силна връзка с важните ценности. Родина, традиция, вяра и дух.

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)