Белите църкви на Миконос

04 август 2014

Очарованието на православните храмове е всеизвестно. Те носят една друга мистика – различно отношение към  детайлите, към линията на вярата, към Господ Бог Исус Христос. Гърция от векове е стожер на Православието. Страстта към изграждането на храмове и най-вече на малки параклиси е типично южняшка. Така, както южните Италия и Испания са най-ревностните католици. Средиземноморското слънце и докосването с водата във всеки един миг от развитието на тези цивилизации и народи ги е карало да се стремят неистово към първичните ценности, съм вярата, към възвисяването. Не случайно Средиземноморието е люлка на уникални цивилизации.

На всяка крачка, на всяка житейска стъпка гърците търсят опора във вярата, в Господ. И затова навсякъде, ако не голяма църква, то винаги ще намериш малък параклис, в който да поднесеш своите молитви и да получиш минути за усамотение.

А по островите на Гърция – параклисите и църквите са магия. Те носят друга енигма, повлияна от островната култура и начин на живот, ограничена от пределите на острова, но също така и безгранична като сините ширини на Егейско море.

Белите църкви на остров Миконос са най-невероятните примери за това. Малки, нежни, накацали като бели птици върху кафяво-черните вулканични скали, те събират почитатели от цял свят.

Типичната синьо-бяла архитектура на цикладската група е в действие и при изграждането на храмовете, но сякаш при църквите на Миконос има и още нещо – създадени са така, че когато прекрачиш прага им, те те докосват дълбоко и преобръщат сетивата ти.

Карат те да забравиш всяка суета и всичко лошо, и да разтвориш сърцето си за светлина. За Господ и великата вяра в него!