19059318_10212801010165155_2440090695608599573_n

Бившият полицай Иван Йорданов: В човека е единствената ми надежда

14 юни 2017

Иван Йорданов е на 31 години, от София. През последните няколко дни, тези две снимки, на които е заснет той, се превърнаха в истински хит в социалната мрежа, както с положителни, така и с отрицателни коментари за тях. Самият Иван си признава, че не е очаквал подобен интерес и не би искал да занимава хората с личността си. Въпреки това, решихме да се свържем с него и да му дадем възможността да разкаже нещо повече както за себе си, така и за тези фотографии.

„Моментът, в който беше заснета първата снимка е едновременно един от най-тъжните в живота ми, а и един от най-приятните. Знаеш ли? Мисля си за провидението, когато се връщам към всичко това. Неприятен беше, заради отвратителното отношение на тогавашното правителство към тези протести, които бяха много силни, защото бяха свързани с назначаването на Пеевски.  А приятното? Бях постоянно на тях! Не само като охраняващ, но и като протестиращ! Да, криех се от колегите ми, макар и по-близките ми от тях, да знаеха за това. Искам да предотвратя всякакви спекулации! Да, снимката от протеста е много силна! И тя не е режисирана, а напълно случайна! И е много важна в моя живот… Да, знам, че е попаднала във филма „Пазителят“ (оригиналното заглавие на филма е The Giver, но у нас се появи с това – бел. авт.), с участието на Мерил Стрийп. Но си признавам – не съм го гледал! Постоянно му забравям името, даже. Макар тя да е една от най-любимите ми актриси. Но си мисля, че това е добре! Макар, да беше един от най-личните моменти в живота ми…

Много се коментира какво точно си казахме тогава. Надявам се, че Деси си спомня и ще потвърди думите ми. Аз виждах само едно разплакано дете пред мен и нищо повече… Но преди това – спомням си, че точно в този ден бяха привикали колеги от всякакви градове. Смятам, че ръководството на МВР тогава действаше по политическа поръчка, а не по собствено решение. Защото никой, никой началник там не би взел подобно решение! И искам да се извиня от името на колегите ми!

В ранния следобед решиха да изкарат депутатите. Бях в кордон, който трябваше да предпази протестиращите от колите на управляващите. Деси се разплака, защото едно момче скочи върху един от депутатските автомобили. Има много видеа от това време, може да се види. Той отнесе няколко тупаници. Ужасих се, че, точно в този момент, някой може да убие някой студент! А аз не исках това! Но бях част от този плътен кордон…

И сега да се върна към онова, което си казахме! Тогава единствената ми мисъл беше, че трябва да запазя тези хора! Не мислех за нищо друго! Тя беше застанала пред мен, никой няма идея как точно изглеждаше лицето й тогава, защото снимката е в профил.  А аз го видях…  Гняв, отчаяние, безпомощност! Не може лицето на едно петнайсетгодишно момиче да изглежда така! Дали се просълзих? Да, признавам си! И усещах, че трябва да й кажа нещо! Думите ми бяха, че никой не може да изправя българи срещу българи! И след това й казах, че всичко ще бъде наред… А тя, на свой ред, ми отвърна, че трябва да се пазя!

Любопитно е как се запознахме с Деси. Около четири години аз бях с деактивиран профил във Фейсбук. Не исках да се свържа с нея, за да не й навредя по някакъв начин. Тогава бях направил цели шест години като служител на МВР и планирах да напусна. Направих го, защото не ми беше позволено да уча – нито „Психология“, нито „Екология“, макар да нямам доказателства за това сега. Но искам да кажа, че в МВР има и много готини хора. Е, напуснах. А за Деси… Бях решил, че ще замина да работя в Кипър. Случайно се свързахме, защото някой я доведе на изпращането ми. Тогава се видяхме с нея за първи път. Вече бях спокоен за това момиче. Тя се оказа една много печена мадама!

И сега се прехвърляме преди броени дни. Това беше първият прайд, на който присъствам. Знаеш ли защо отидох? Защото смятам, че на него има право да отиде всеки и всеки е добре дошъл. И никога не съм съжалявал за някоя от тези снимки. Имай предвид, че втората беше направена вече нарочно, точно там, на прайда. Пак двамата с Деси, пак тя с ръце на раменете ми… Братовчед ми даже направи първия колаж от тях. Аз не мога и досега да повярвам, че предизвиквам такъв интерес! Единственото, на което се надявам, че комбинацията от тези две фотографии може да донесе и нещо добро! Макар и този колаж да предизвика много негативни коментари. За съжаление ги четат близките ми хора, а не аз. И на двете снимки съм аз, и не се срамувам от това!

Не съм oсобено убеден от ползите на подобен прайд. Но отидох на него! Важен е личният пример, нали? Знам, че в чужбина го подкрепят всякакви хора, включително и политиците. Грешка е, че у нас точно те не го правят! У нас стигмата да си гей е ужасна! И проблемите на тези хора са ужасни! Не пледирам за правото на подобни бракове, а за това да имаш правото да прибереш от болницата тялото на човека, когото обичаш, да можеш да имаш глас, когато на докторите не им остава нищо друго, освен да изключат машините…

Знам, че доста хора биха ме намразили. Бивш полицай на подобен прайд. Но ми е все едно! Бях там, защото в човека е единствената ми надежда. Защото хората трябва да знаят, че на всяко огромно зло, може да се противопостави едно, не по-малко, добро…“

За финал, като човекът, който разговаря с Иван, ми се иска да спомена само една-единствена реплика точно от лентата, в която снимката от протестите се появява. Тя е на героинята на Мерил Стрийп и гласи следното: „Днес, ние, почитаме различията ви“. Към тях бих добавил – защо не го направите и вие?

текст: Марио Трифонов
колаж: Facebook

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)