a3868101127_10

Бистра Малинова – „И…“

10 ноември 2017

И слизам доброволно на земята.
И ставам доверчиво огледало.
Забравя бъднините си душата,
зазидана в идеята за тяло.
Вратата към небето се затръшва.
Не ми достигат въздух и пространство.
А вън тълпата яростно поглъща
остатъци от чужд вселенски хаос.
Спасявам се в съня си. И извира
дълбока нощ, като живот отвъден.
Изконното ми право да избирам
превръща светлината в мисъл стръмна.
И как да го приема по-смирено?
Като лавина лустрото се свлича.
Не искам да живея раздвоена
между „владея се“ и “ се обичам“.
Сърцето, като облак всеотдаен,
вали и напоява с близост дните.
Но всяко вдъхновение е крайност
и всяка болка – вик от дълбините.
Отвъд тъгата сигурно е лято,
но сигурност отвъд не съществува.
И като грозно патенце без ято,
очаквам в друг живот да се събудя.

Бистра Малинова – „И…“

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)