2c43f27cd1c11323e611a6163ad0a79f

Благовец – народни традиции и вярвания

25 март 2019

На 25 март Православната църква отбелязва празника Благовещение – денят, в който Дева Мария разбира благата вест, че ще роди непорочно заченат син, съобщена й от Архангел Гавриил. Това е един от постоянните празници в църковния календар, тъй като всяка година се чества на една и съща дата. Заедно с християнския празник, българите отбелязват и фолклорния празник Благовец.

stork-3323347_960_720-880x586

Има и различни суеверия. На този ден се става рано, за да е богата годината. Всеки гледа да излиза от къщи сит и с пари в джоба, та ако го закука кукувицата, да бъде през цялата година сит и с пари. Вярва се, че ако някой види най-напред щъркел, който не лети, а лежи или ходи, недобро ще го сполети. Ако мома или момък види най-напред лястовица, три пъти завързва празна кърпа, поставя я на покрива и след три дни по нея гадае какъв (каква) ще вземе.

Празникът се нарича още Благовец и се свързва с пролетното равноденствие, когато земята започва да се затопля. В България празникът се свързва и с идването на пролетта, затова на този ден задължително трябва да се яде „нещо зелено“ – коприва, спанак, лапад. Също така е традиция на трапезата да има риба, като обикновено се приготвя рибник – риба с ориз.

За Благовещение задължително се пече пита, която намазана с мед, се раздава на съседи и близки.

Според народните вярвания на този „благ ден“ по-леко и бързо зарастват всички рани и затова най-често тогава се продупчват ушите на малките момиченца. През деня всяка отрова губи силата си. Стопаните премитат къщите и дворовете си, палят огньове, които прескачат, за да не пострадат от змийско ухапване през лятото. Поради същата причина жените не докосват игли, куки или конци.

Вярва се, че на Благовещение самодивите играят хоро на росна поляна, където повече трева не никне. Който ги зърне, се разболява от „самодивска болест“.. Болният може да се излекува, ако преспи на самодивска поляна, край самодивски извор и се измие с „мълчана вода" от самодивския кладенец.

 На Благовещение се засаждат дръвчета, защото се смята, че те ще родят много сладки плодове. „Събуждат се и излизат от дупките“ змиите и гущерите. Изпълняват се обредни действия, които според народните вярвания имат предпазваща и прогонваща сила. Преди изгрев палят огън на едно или на три места или по всички ъгли на двора и слагат говежда тор да пуши и да прогонва влечугите. Деца и възрастни удрят тенекии и звънци и с тичане обикалят двора и къщата. Тези действия са съпроводени с изричането на специална словесна формула: „Бягайте, змии и гущери, днеска е Благовец“ или „Бягайте, змии, Благовец ша ва затисне“.

 

Народните поверия гласят, че на Благовещение кукувицата се чува за първи път и това е знак, че пролетта е настъпила. Затова празника в някои райони на България се нарича още „Кукувден“. Обредните песни, които се изпълняват на този ден съобщават, че пролетната птичка вече е дошла, а с нея и пролетта. Според вярванията на старите българи, кукувицата се чува само до Еньовден или Петровден, тоест до началото на лятото, след което замлъква. Това е причината всички да се ослушват за нейното кукане, което предсказва колко години ще живее човек, вслушал се в гласа й. Според друго народно поверие, чуеш ли гласа на кукувица трябва да пипнеш парче хляб и пара, за да си сит и богат през цялата година, а новата реколта да е благодатна. На този ден момите се опитват да откъснат клонката, на която е била кацнала кукувицата и я носят в пазвата си, за да се задомят скоро.

благовец

Друг обичай, който се спазва в навечерието на Благовец е почистването на селските дворове и паленето на обредни пролетни огньове със събраните отпадъци. Покрай тях момите запяват обредни песни и тръгват да обикалят къщите в селото, за да известят, че кукувиците са пристигнали, а с тях и пролетта. Песните пробуждат и пролетните копнежи на младите, като една от тях гласи, че млад овчар извежда стадото на паша, но жалее, че се отдалечава от селото, тъй като няма да получи любовен знак – китки и венци. Чрез обредните песни, които изпълняват, момите шеговито се присмиват на ергените, като им обещават вечеря с недопечена конска глава и черен ръжен хляб, а за себе си искат печена кокошка, дваж пресята бяла погача и ново шиниче с прясно грозде. По този начин Благовешките песни изразяват хем любовните задявки, хем надеждата за плодородие през новия сезон.

Празникът Благовещение има още по-тайнствен и магически смисъл.

Друго народно поверие гласи, че на този ден в реките, изворите и закътаните горски поляни се завръщат самодивите – митичните девойки, които презимуват в далечни земи, но щом се запролети, отново се завръщат. Невидими за човешките очи, те ревниво пазят своите самодивски кътчета и наказват всеки, дръзнал да навлезе в тях. „Злосторникът“ бива отвличан в отвъдния свят и никога повече не се завръща към земния си живот. Част от обредните песни, които се изпълняват на този ден, предупреждават хората да се пазят от самодивите и най-вече момите, които отиват рано сутринта за вода до близкия извор или кладенец. Текстовете на песните съдържат забрани, според които момите не трябва да тъкат и предат, а момците да не ловят рало, за да не ги застигат болести. Народните вярвания са свързани със смяната на сезоните и изразяват страховете от природните сили по това време.

Според друго народно вярване на Благовец се пробуждат гущерите и змиите и изпълзяват навън. По стара българска традиция за българите змията е свещено животно, тъй като носи духа на техните прадеди. Нейното убиване се счита за грях, но тя може да се прогони далеч от къщата чрез различни обреди. Стопанката на къщата дрънчи с метални предмети и обикаля двора й, а също и със запалени факли, като изричат заклинания: „Бягайте змии и гущери, че иде Благовец“. В някои части на България им се заканват, че идват щъркелите, а в други ги гонят, за да се роди „благо жито“. Поверията гласят, че посетите на Благовец цветя растат особено ароматни и красиви.

Празникът Благовещение съвпада с Великия пост, но Светата православна църква разрешава да се яде риба, зехтин и да се пие вино. На трапезата задължително присъства обредната питка, а първото парче от нея стопанката поставя на прага на дома и нарича за неговия покровител – домашния дух. Други характерни ястия за софрата на Благовец са лучник, каша от прясна коприва и салата от зелен лук с магданоз и джоджен. Неслучайно точно от този ден е останала приказката: „Дойде ли Благовец, хващаме се за зелено“, тъй като по това време поникват първите ядливи растения, които осигуряват храна за цялото семейство.

На Благовещение имен ден празнуват: Благовест, Благовеста, Благой, Благо, Блага, Евелина, Евангелина. Нека са честити!

 

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)