Снимка: Skycrapercity.com

Борисовата градина – много носталгия и любов за едно от магичните кътчета на София!

05 октомври 2017

Ако сте сред почитателите на красивата природа и живеете в София, то няма как сред любимите ви места, да не е най-големият и стар парк в столицата – (княз) Борисовата градина. Създаден още през 1882 година, той вече може да се похвали със 135-годишна богата и изключително любопитна история.

Началото

Паркът, заснет от високо през 1928 година/снимка: Lost Bulgaria

Паркът, заснет от високо през 1928 година/снимка: Lost Bulgaria

Паркът започва съществуването си още през далечната 1882 година с решение на Софийския градски общински съвет. Тогавашното място е било турско гробище, впоследствие преминало в градско пасище, като се предвижда то да бъде заменено с разсадник за производство на декоративни дървесни видове и храсти, носещ името „Пипиниера“.

За да се грижи за него и да поддържа пространството, е назначен и първият градинар на парка – швейцарецът Даниел Неф. На пръв поглед доброто решение е посрещнато негативно от жителите, тъй като в настоящия момент самата столица изглежда повече от окаяно – кални улици, газени фенери и прочие, и те предпочитат средствата да бъдат вложени в благоустройството на самата София.

Езерото "Ариана" - 1907 година/снимка: Lost Bulgria

Езерото „Ариана“ – 1907 година/снимка: Lost Bulgria

Първоначално са засадени 10 000 фиданки с богат състав, а след като те започват да никнат, Неф засажда и любимите си акации, устройва лехи с цветя и поставя вход (откъм Цариградско шосе). За две години площта се увеличава с 14 000 кв.м и през 1886 тя вече представлява една оформена градина на 300 дка и четири основни алеи. По-късно, по препоръка на княз Фердинанд са насадени и горски дъб, явор, ясен, брези, както и широколистни дървесни видове (докарани от Пасарелската и Кокалянската гора) и иглолистни – черен бор и смърч (пренесени от Рила планина).

"Ариана" в началото на 20 век... като ледена пързалка/снимка: Lost Bulgaria

„Ариана“ в началото на 20 век… като ледена пързалка/снимка: Lost Bulgaria

Емблематични места

Сред най-ключовите и любими места на софиянци в парка са „езерото с лилиите“ (първоначално се е наричало рибното езеро, а фонтанът и балюстрадите са дело на Йозеф Фрай). В началото на миналия век, украсата се състои едва от декоративна ваза и фигури на жаби и костенурки, а през 1935 г. се появява и каменната лилия, от която бликат 36 струи вода.Настоящият вид е след реконструкцията през 2008 година.

Сред безспорните атракции е и далеч по-голямото езеро „Ариана“. То е създадено в края на 19 век, като е дълго 175 и широко 75 метра. През зимата работи като ледена пързалка, която е най-голямата на Балканския полуостров. И ако смятате, че това е така отскоро, всъщност сте в голяма грешка. „Ариана“ е използвана за подобен тип забавление още в началото на миналия век.

Езерото с лилиите (или Рибното езеро) през 1935 г./снимка: Stara - Sofia

Езерото с лилиите (или Рибното езеро) през 1935 г./снимка: Stara – Sofia

Астрономическата обсерватория започва строителството си през 1892 година, като е завършена две години по-късно. Колодрумът, до който днес се намира стадион „Васил Левски“ (тогава второто най-голямо спортно съоръжение в България с трибуни) е открит през 1928 година, а месеци след това е допълнен и със стадион „Юнак“. През 1959 г. в лесопарковата част е изградена и първата телевизионна кула у нас, висока цели 120 метра.

Братската могила в Борисовата градина

Братската могила

Три по-рано пък е открита „Братската могила“ – паметник на загинали антифашисти, оформен като голяма архитектурна скулптурна композиция, над която се издига 41-метров обелиск.

Езерото Ариана  днес.

Езерото Ариана днес.

Разбира се, трудно е да отчетем всички възможни емблематични локации в парка, но със сигурност най-сериозна носталгия таим към липсата на т.н. „Пеещи фонтани“ в езерото на „Ариана“. И тъй като в парка, се намират бюст паметници на редица велики българи, то е редно да споменем, че тази традиция датира от 1920 година, като първият е поставен по повод седемдесетия юбилей на Иван Вазов (последван от тези на Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски и много др.).

Пеещите фонтани - днес само носталгичен спомен за поколенията.../снимка: Lost Bulgaria

Пеещите фонтани – днес само носталгичен спомен за поколенията…/снимка: Lost Bulgaria

Имената

През годините паркът търпи четири промени в името си – вече споменахме, че първоначално е наречен „Пипиниера“, след това започва да се налага с името „Цариградска градина“. След раждането на престолонаследника Борис Търновски, в негова чест е наречен „Борисовата градина“ – название, което е сменено с „Парк на свободата“ по време на тоталитарния режим. След падането му, отново връща старото си название.

Лятната естрада е построена през 20-те г. на миналия век...

Лятната естрада е построена през 20-те г. на миналия век…

Борисовата градина днес

Ако направим съпоставка с днешната визия на Борисовата градина, то можем да отчетем, че за 135-те си години, той е преминал през три големи разширения. Ако през 1886 г., той вече е представлявал кокетна градина с 300 дка площ, то днес говорим за размери с обща площ от над 3300 дка (3,3 километра), разположени в сърцето на града.

Езерото с лилиите...

Езерото с лилиите…

По-голямата и по-забележителна част от него вече е гора (2300 дка), като повечето дървета са на средна възраст над 100 години, което е съвсем логично, имайки предвид дългото му съществуване. Далеч по-важното обаче е, че София, която така или иначе може да се похвали като една от европейските столици с най-много паркове (поне на хартия – над 400 с различни размери), има своята безспорна гордост в това отношение – „Борисовата градина“.

Автор: Митко Попов (по материали от „Изгубената България“, „Стара София“, Fakti.BG и „Гласове“)

Борисовата градина

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)