Боян Ботйов: Естествено, че днешна България нямаше да му хареса

02 юни 2015

Под дебелата сянка на дърветата на столичната улица „Шипка“ 23 се крие домът на майката на войводата – Иванка Ботева. Боян Ботйов едва 6-годишен разбира от какъв велик за България род произлиза. Той е правнук на генерал Кирил Ботев, който е брат на поета и революционер Христо Ботев. В момента е и председател на общонародна фондация „Христо Ботйов“. Първият му спомен е, докато гледа портрета на Ботев в дома на Иванка Ботева пита кой е човекът на него. Тогава и разбира. Боян вече е свикнал с факта, но и до ден днешен тази родствена връзка му носи отговорност, чувство на гордост и удовлетворение, когато успее да направи нещо, посветено на Ботев. В уютната стая с виенските мебели от онази епоха, кахлената печка с дърва, портретите на Христо Ботев и Иванка Ботева, където някога е живяла Ботевата майка с Боян Ботйов си говорим за една гибел във Врачанския балкан. През далечната 1876 г. един отдаден на България мъж пада смъртно ранен около 8 часа вечерта. Убиецът – черкезинът Джамболет стреля с точността на снайперист и уцелва в сърцето Христо Ботев, който се отличавал като водача на дружината с униформата и калпака си. За тази тъжна за България загуба, документи – няма, но историческата наука е признала датата 2 юни (по нов стил – бел. ред.), като датата, в която Ботев губи живота си. От там нататък, според Боян Ботйов започват всички фантазии, свързани с предателство, заговор и най-различни имена на четници, които са убийци на войводата.

Още в същата година, в която поетът-революционер пада прострелян гибелта му започва да се отбелязва. През есента Стефан Стамболов – съратник на Ботев прави възпоменателна вечер за него в Румъния. 8 години по-късно не къде да е, а в Пловдив България започва да отбелязва гибелта на своя син, умрял за нея. По същото време в Пловдив е и рожденият ден на султана. Като контра пункт на това българите решават да отбележат гибелта на дееца.

Както и за други национални герои и от живота на Христо Ботев остават бели петна. Въпреки това, праплеменникът му, смята, че е редно да се знае, че стихотворението „Дякон Васил Левски“, написано по повод смъртта на Апостола е редактирано след Освобождението. Така, че то звучи „…твой един син, Българийо, виси на него със страшна сила“, а в действителност „със страшна сила“ се е отнасяло към зимата – „със страшна сила зимата пее своята зла песен“. „Там са разменени два куплета и се е получило така, защото на някой му е хрумнал, че така е по-величествено. Редакциите са правени още по времето на Петко Славейков, Любен Каравелов, Захари Стоянов през 1888 г., когато се издават съчиненията на Христо Ботев. Всеки от тях има принос с отрицателен знак за редактирането и намесата в стихове на Христо Ботев. Това е неправилно що се отнася до такъв гениален творец„, убеден е Ботйов.

Освен това става ясно, че по-малко се знае, че Ботев е бил и изключителен преводач, освен гениален поет и публицист. „При Ботев има изключително съчетаване на думи и дела. Това, за което е писал в поезията и публицистиката го е реализирал в живота със сабята и револвера. Христо Ботев е гений. България поставя точно пред неговото име думата гений и то е напълно заслужено„, категоричен е праплеменникът му.

Ако Ботев беше жив днес…

„Естествено, че днешна България нямаше да му хареса и да е във възторг от всичко това, което става тук, но когато един човек е предопределен за една епоха най-добре тежи на мястото си там. А това, което Ботев е направил е връх в историята ни. Всичко останало са догадки„, смята Боян Ботйов.

В България и по света 130 паметника ни напомнят за святото дело на Христо Ботев, като първите са от 1890 г. Въпреки това у нас и не само са се чували абсурдни неща по негов адрес. Боян Ботйов разказва, че абсурдността започва още с превземането на австрийския параход „Радецки“ и отразяването на това в пресата в Азия и Латинска Америка. По целия свят вестниците са отбелязали тази героична постъпка на Христо Ботев и дружината му, но във вестници в Латинска Америка е описано, че войвода-старец с бяла брада е повел 5 000 души, за да събори Турската империя. „Липсата на информация тогава е довела до такива дописки. В днешно време, когато има достатъчно информация, абсурдните неща се раждат от абсурдни мозъци. Като например това Ботев да бъде изключен от конспектите за кандидат-студентите или да бъдат съкратени негови произведения в училище. После министри обясняват, че не е точно така и всичко е плод на някакви грешки на съответните екипи и така се получава омагьосан кръг, в който човек не може да разбере кой е предложил такива абсурдни неща„, убеден е Ботйов. Той не може да разбере дали това е последователна политика или е плод на глупави решения, но може само да се надява, че е поради недомислие. Ако е другото, е много страшна тенденция за обезбългаряване във всички възможни нива.

Когато сирените в цяла България бъдат задействани в 12.00 часа

„Друга тема е кой спира за 2 или 3 минути, когато задействат сирените в 12.00 часа на 2 юни. Надявам се, че българите знаят защо звучат сирените в този ден, остава и да не знаят… Друг е въпросът как реагират – дали спират механично или не, всеки, според възпитанието и манталитета си„, коментира Ботйов.

„…Освен теб, мале, никого нямам, ти си за мене любов и вяра; но тука вече не се надявам тебе да любя: сърце догаря!“. Само този откъс от „Майце си“ е достатъчен, за да се почувства истинската връзка между майка и син. Любовта, майчината мъка и сълза по загубеното първородно чадо сякаш още витаят из стените в дома на Иванка Ботева. „Като първороден син Христо Ботев е бил изключително обичан от майка си. Като малък той е и помагал много в домакинството. Тя се е хвалила пред съседите си, че Христо е изключително добро дете, винаги в готовност да й помага, да се грижи за другите по-малки братя и сестри. В по-юношеска възраст Христо започва с лудориите заедно с тълпата от деца, с които играел в Калофер, винаги като лидер„, разказва още Боян Ботйов.

И когато в 12.00 часа чуем сирените, нека не се спираме механично, просто, защото така сме свикнали. Нека се спрем и наистина си спомним за Христо Ботев – един от истинските синове на майка България, без когото днес, може би свобода щеше да е далечна дума.

снимка: 3ousandanski.com