Бъдни Вечер в духа на старите традиции

24 декември 2015

Празниците несъмнено са времето, когато трябва да се откъснем поне за миг от забързаното си ежедневие, да се съберем с близките си и да се насладим на заслужената почивка. В днешния модерен и високотехнологичен свят обаче не трябва да забравяме и традициите – нещото, което ни е съхранило като народ през вековете и ни е помогнало да запазим семейните и личните си ценности.

Именно Бъдни вечер или Малката Коледа е един от най-светлите християнски празници и един от онези дни в годината, в които според българските обичаи е най-важно да се спазва духът на старите традиции. Това не само е последният ден от Великите пости, но и навечерието на Рождество – в полунощ, според православната църква, в една пещера около Витлеем, се родил Иисус Христос. Тогава в небето се появила звезда и се явил ангел, който съобщил на намиращите се близо пастири добрата вест.

Според традициите трапезата тази вечер трябва да е тържествена. Ястията трябва задължително да са постни и да са нечетен брой – 7(колкото са дните в седмицата), 9(колкото трае бременността при жените) или 11. Приготвят се варен фасул, пълнени чушки, сарми, жито, тиквеник, ошав, чесън, пчелен мед, орехи, плодове, обреден хляб и др., за да бъде годината с много храна.
Вечерята започва рано, за да узреят житата и всеки трябва да опита от всички ястия на масата, за да му върви през годината. Трапезата задължително трябва да е кадена. Това се извършва от най-възрастния член на семейството, който минава и прекадява с тамян най – напред масата, след това цялата къща, двора и обора. Така според народните вярвания се прогонват злите и нечисти сили от дома. След като всички са седнали никой не може да става от мястото си докато не свърши вечерята, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Да става, има право най–старият член на семейството, като дори той трябва да се изправя приведен, за да се превиват житата от зърно. На масата се оставя едно празно място – за мъртвите.

Един от символите на трапезата на Бъдни вечер е и питата с късмети. Формата на питата е винаги кръгла, за да символизира безконечността, цикличността в живота и се украсява с форми от тесто изобразяващи кръстове, узрели класове, рало, орач, животни или плодове – символи за благополучие и плодородие. В питата се слагат и късмети – сребърна пара и дрянови клонки за здраве. Според традицията питката се замесва рано сутрин с най–хубавото и бяло брашно и с мълчана вода. От същото тесто се замесват и краваите за Коледарите. На вечерята питата се разпределя от най–стария човек в семейството. Първото парче се определя за Богородица и починалите, следващото за къщата, а останалите за членовете на семейството. Раздаването става от дясно на ляво – посоката на живота в разбиранията на българина.

След края на вечерята всеки човек на масата трябва да си избере орех и да го разчупи, ако те останат цели и са бели и едри, човекът ще е здрав и ще му върви през годината. Семейството не заспивало до полунощ, защото хората вярвали, че тогава небето се отваряло и ако в този момент си намислиш желание то със сигурност ще се сбъдне. След вечеря всички стават едновременно от масата и софрата не се раздига, защото се вярва, че починалите ще дойдат да си вземат от храната.

Един от по-малко познатите символи на празника е и Бъдникът. Според народните традиции млад момък, облечен в най-новите си дрехи, трябвало да отиде в гората и да отсече три годишно дъбово дърво, което да е дълго, но и да може да влезне в къщата. Цялото семейство излизало и посрещало момъка и тогава той питал: „Славите ли Млада Бога?“. Когато получел отговор „Славим го“, момъкът благославял: „Аз в къщи и Бог с мене“ и внасял дървото в къщата.

В долния край на дървото българите издълбавали дупка, запълвали я с дървено масло, тамян и восък, а отворът запушвали с клин и дървото се поставяло в огнището. На Бъдни вечер огнището не трябвало да изгасва, дори и да заспят винаги трябвало да има някой от семейството, който да е буден, за да пази огъня. Именно той е символ на живота в дома както и на раждането на Иисус Христос.

И макар днес малко от нас могат да си позволят да вечерят около огъня, това не ни пречи да спазим поне част от традициите на празника. Така ще почувстваме истинска връзка с миналото, с хората около нас и може би ще получим стимул да бъдем по-смирени и добри.

текст: Елена Михайлова
снимки: dnes.bg/wikipedia.org/mezdra.bg/snimka.bg