Валерия Симеонова: „Нали по някакво си правило „най-доброто винаги предстои“!?“

19 декември 2017

За мен всяка една Коледа е изпитание и ново начало на… доброто старо! В какъвто и план да ви хрумне.
Не зная дали всичко идва от това, че съм жена и по някакъв начин преди всяко Рождество усещам изпитанието на родилната мъка. Не само в смисъла на раждането, разбира се, а и в контекста на създаването на нещо ново, нещо което ще се създаде, което ще полети, ще вдъхнови, ще посее нови надежди и ще закрепи вярата ми в по-доброто. Та то нали по някакво си правило най-хубавото винаги предстои!

От години наред в дните преди Рождество ми се случват редица проблеми и трудности. Доста тежки и сложни за решаване изпитания. Още от ноември се започва, та чак до Тихата и Свята нощ. Научих се с годините да ги приемам по-философски, защото знам от къде идва всичко това! В мен си е проблема: живея интензивно и искам от всяка минута да извлека повече време и да я направя от 60 секунди… поне 65; искам да бъда на няколко места едновременно, а уви – не мога; паля се по всяка нова идея, сякаш е последното ми откритие, което задължително трябва да реализирам; летя по-високо от възможностите ми на малко човече, вечно завиждащо на птиците; поемам повече рискове, отколкото дори мога да осмисля; все разчиствам излишните вещи, гардероби, „приятелства“, а все се затрупвам с нови; все си купувам декоративни чинии, защото ги колекционирам, след като зная, че няма вече къде да ги сложа; все вярвам като малко дете на хората, макар да съм наясно колко трябва да престана с това; все си въобразявам, че злобата  един ден ще стане положителна енергия, а такава машина технологиите още не могат да измислят; не спирам да си въобразявам, че съзиданието е по силно от разрушението; сигурна съм, че мога да правя разлика между нещата, които си заслужават и тези, които са боклук…. Но уви! Проблемите ми със всичко това все се утрояват даже упеторяват…

993816_10151824539315843_1234462325_n

И все е едно и също преди Коледа. Украсявам елхите и дома си с присвито сърце от тревожност, от рани и болки, от злоба и лошотия. Защото не зная как ще е по тази Коледа, а още по-малко през следващата година.  Чакам децата ми да се завърнат от кръстопътите на живота си, опитвам се да планирам как да се случи всичко в тези блестящи от светлини дни, но все не успявам. Гледам задължително по няколко пъти „Да ритнеш камбаната с финес“ – знаете го, нали? За  двамата безнадеждно болни от рак, изиграни брилянтно от Джак Никълсън и Морган Фриймън…

И сякаш точно в Тихата и Свята нощ – всичко се подрежда с магическа пръчка. Елхата започва да се залива с повече светлини, събираме се заедно и всичките болки се изтриват лесно и бързо като с гумичка. Всичко се пренарежда и идва…Рождество! Идва момента, в който разбирам, че в борбата ми за толкова много ми е трябвало нещо толкова малко. Започвам да усещам аромата на канела и портокалови кори, втурвам се да приготвям ястия, от които съм наясно как ще се изяде едва половината, запалвам новите цели и надежди, търся раждането на нова идея, на нови планове, на нови мечти. И най-важното – правя цели театрални постановки, за да продължа илюзията на малката ми дъщеря, че Дядо Коледа реално съществува и яхва шейната и раздава подаръци на всички деца. Това е най-важната ми мисия в тази нощ! Най-важната! А тя е така наясно с технологиите и цяла нощ проследява в Google от къде точно минава шейната му. И водим сериозен дебат за неговото съществуване, защото както се сещате – в училище тя води същия с другите деца, които вече са пораснали в илюзиите. Разберете ме – аз още не съм загубила детето в себе си и още вярвам в илюзии, искам и малката да вярва възможно най-дълго, преди да са я сполетяли всички онези лоши неща, за които писах по-горе. Защото се страхувам, че генетично съм и предала същия мой профил и характер. Не зная до кога ще издържа в това, но зная едно – тя ще ме разбере защо съм го правила и съм поддържала пламъка, когато научи истината.

Не зная как така успява само една нощ, едни малки часове от вечността да ме заредят с такава огромна енергия и позитивизъм, с такава неизчислима Вяра и Надежда. Добрия Старец в поредната театрална постановка е донесъл желания подарък на малката ми дъщеря, голямата се залива от смях с тези мои опити да съхраня илюзиите за цял живот. А съпруга ми винаги се усмихва и повтаря едно и също – Непоправима си! Абсолютно непоправима!

Уви знам го и аз. Не съм сигурна, че ще се променя. Но искам! Ама знам, че ще ми хрумне поредната мечта, след която ще хукна. И пак ще е същото. Пак трудностите, злобата, завистта, проблемите, лошотията…
Искам също да напреднат така значимо технологиите, че да си купя 2-3 мои клонинга и тогава – ооо, тогава ще се решат всичките ми проблеми! Тогава ще може единия ми клонинг да е с едната ми дъщеря в нейното превземане на света /как можах да я родя същата като мен!/, вторият ми – с втората, а третия – на „къра“ на проблемите и обстоятелствата, които то е ясно – все ще са така! Май ми трябва и още един – да за бъда повече с мама и татко, които обичам много и за които все не ми стига времето от други уж много важни неща. А и клонингите ми много ще пътуват – ще посещават  всички онези места, за които все не ми стига времето да отида… И ако може Меркурий да си седи на задните части и да престане да бъде ретрограден, че направо ми омръзна от него!

Размечтах се май…Но какво пък толкоз!? Нали по Коледа винаги се случват чудеса, по някакво си правило…

Валерия Симеонова  

 

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)