Вдъхновени от Фицджералд

24 септември 2014

Франсис Скот Фицджералд е роден на 24 септември 1896 г. По повод годишнината от неговото  рождение, нека си припомним  най- добрите филмови адаптации по известните му творби. Общо Фицджералд е написал пет романа, множество къси разкази, пиеса и няколко сценария.

Разбира се, не всички от произведенията му са филмирани. Но, ако се съди по броя на адаптациите на голям екран, най- кинематографичното му произведение е романът „Великият Гетсби“.

Това е историята на баснословно богатия Джей Гетсби и обсебващата му любов към красивата Дейзи Бюканън, която с неизбежността на древногръцка трагедия върви към своя неумолим финал. Това е също и лиричен разказ за Епохата на джаза с целия й блясък и декаданс; за пищните партита на Лонг Айлънд от 20-те години на миналия век; за разгулни компании, разюздани мечти, алчност, амбиции и пари. И накрая това е една история за неспирния бяг, в който всички ние сме увлечени, преследвайки химери, блянове и мечти. Изяществото, с което тази творба улавя духа на една отминала епоха и едно изгубено поколение, отдавна й е отредило място сред най-великите романи на XX век.

Първата екранизация на приключенията на тайнствения милиардер Джей Гетсби е от 1926 г. Филмът е ням и е дело на режисьора Хърбърт Бренън. Американският актьор Уорнър Бакстър се превъплъщава в героя със съмнително богатство, а Лоис Уилсън е Дейзи.

През 1949 г. Алън Лад влиза в образа на тайнствения милиардер, в адаптацията на режисьора Елиът Нюджънт.

През 1974 г. Робърт Редфорд поема щафетата в прочутата филмова адаптация на „Великият Гетсби“ на режисьора Джак Клейтън. Миа Фароу е красивата Дейзи Бюканън.

„Великият Гетсби“ се превръща и в опера, написана от композитора Джон Харбисън. Тя е поставена през 1999 г. в „Метрополитън опера“ в Ню Йорк. Тенорът Джери Хедли изпълнява главната роля, а сопраното Доун Ъпшоу е Дейзи.

През 2000 г. романът на Фицджералд е адаптиран и на телевизионния екран. Безгрижната атмосфера на 20-те г. на ХХ в. с шампанско на плажа и големи приеми в луксозните вили е вярно пресъздадена от режисьора Робърт Марковиц. Тоби Стивънс е Джей Гетсби, а Мира Сорвино – Дейзи.

През 2002 г. режисьорът Кристофър Скот Черот прави една много по-различна адаптация на прочутия роман. Филмът „Джи“ е разказ за любовта на един магнат от музикалната хип-хоп индустрия (Ричард Т. Джоунс), който се опитва да си върне жената на своя живот Скай, чийто образ е вдъхновен от Дейзи Бюканън.

Последната екранизация, на австралийския режисьор Баз Лурман, с която бе открит Кинофестивала в Кан, заложи на чара на Леонардо ди Каприо. В ролята на Дейзи е актрисата Кери Мълиган. В тази му версия обаче, светът на Гетсби е по-пищен и гламурен от всякога.

Филмът спечели Оскар в категориите: „Най-добри костюми“ и „Най-добра сценография“

Разбира се, не само историята на Гетсби привлича  създателите на филми. През 1954 г., излиза екранизацията, базирана върху една от историите на Ф. Скот Фицджералд „Последният път, когато видях Париж“. Филмът разказва за любовта между журналист и американка, която живее във Франция. Отначало бракът им е щастлив, но неуспешните опити на Чарлз да напише своя велик роман постепенно превръщат някога преуспяващия журналист в алкохолик.  Главната роля във филма изиграва Елизабет Тейлър. Режисьор на филма е Ричард Брукс.

През  1961 г. Хенри Кинг екранизира известния роман „Нежна е нощта.“ Същият филм бе подложен на тежка критика, най-вече поради факта, че Кинг прекалено свободно тълкува образите на главните герои – избраните актьори не подхождат нито по възраст, нито по психотип на тези, описани в книгата. Въпреки това, филмът дори бива номиниран за „Оскар“, макар и във второстепенна категория.

„Странният случай с Бенджамин Бътън“ е филм от САЩ от 2008 година с Брад Пит и Кейт Бланшет, който е базиран на едноименния разказ от Франсис Скот Фицджералд. В началото на ХХ век се ражда 80-годишният Бенджамин Бътън /Брад Пит/, който започва да расте отзад напред. Това му създава сериозни затруднения, когато се влюбва в 30-годишната Дейзи /Кейт Бланшет/.

“Филмът е романтичен и мрачен – казва режисьорът Дейвид Финчър – и говори не особено благоприятно за тленността.”

Филмът е номиниран за „Оскар“ в 13 категории, но в крайна сметка прибира общо три награди. Също така в „касичката“ си добавя три награди BAFTA и три „Сатурна“.

Едва ли някога интересът към Фицджералд ще спре – неговите произведения са изключително кинематографични и перфектни за екранизиране. Очакваме лентите на поредните  режисьори и, разбира се, актьори, които ще бъдат вдъхновени от този чудесен писател.

снимки: WEB