10612626_590316294403957_1345215595098363667_n

Венеция! О, красавице моя!

12 февруари 2017

Леон-Пол Фарг пише „Венеция! О, красавице моя” през 1924 година по време на пътешествие по Средиземно море с кораба на Принцеса Едмон де Полиняк. Останал неизвестен, този текст дълго време е със заглавие “ръкопис за пътешествието”. Да си спомним за него в дните на Венецианския карнавал…

На принцеса
Едмон де Полиняк

Влакът спира на брега на времето…
Черна урна напоена с тишина!
Влизаме в огледалото. Езерен град
от каменни звезди, които меркурии
отразява.
Там долу, осветен дворец, спохождан
често от гуляещи призраци, в
среднощните ветрове ладии от сенки
ловят звезди. Саркофази се плъзгат
по Лета. Във Венеция нощта е огромна
колкото е огромна смъртта.

1780791_590316867737233_2479402377922159787_n

9.
Роза до роза сутрин Венеция е
цялата напъпила гръд. Безплътен
мрамор, като мираж бродещи къщи в
небето. Толкова свежа като току що
напоена водата ухае. Безкрайно морето…
разбиващо своя бадемов
сироп с млякото на мъжките
риби. Твърде бързо островите гребат
към Ориента. Чува се само
как мекото копринено плъзгане на
огромните машини се слива с
тишината. В пустинното великолепие

Венеция! О, красавице моя!

10425445_590312077737712_6572448344489481140_n
10.
Една динена луна се унася в смътен
блян, Венеция се оглежда в ноктите си.
Лазурът е без нито една
гънка. Слънцето залепва като листо
по златните кубета, които звънят
под пръстите на светлината. Морето
се къпе в мраморната си вана.
Една гондола напредва с вирнат нос,
арфа с арпеж от весла. Венеция под
открито небе е балкон над водата.
Светлината расте като тълпа.
Пространство оглушавано от блестящи
камбани.

10461997_590316737737246_1858784514222046074_n

11.
Стопяващи се в огромна камбана от
тишина. Едно витло разбива небето
и водата, кара дворците да по-
тръпват като флагове, огъва мачтите,
разлива с бъчви цветовете,
Венеция танцува като тапа.

10603271_590313137737606_3947619711380987214_n

12.
Венеция е издигната върху вълни,
върху пясъчни риби и гори. Тя е
издигната от водата. Морето е зак.от-
вено за гредите й. Усещаме я под
неспокойните й каменни плочи, които
се въртят в съня си. С ходила,
проядени от раковините, самата
тя раковина, морско разцъфване,
изваяно от прилива на камбанарии и
цветни орнаменти. Мрежа от канали,
стъклена чаша и пъпка на роза,
църкви и палати, Венеция е дантелена.

10945019_590312921070961_2177475056991341723_n

 

13.
Площад Сан Марко е огледална
стая, където негри с латерни от
сребърна хартия и лакирани дървени
окарини ви предлагат чинии и зака-.
чалки. Всичко е огледално, водата,
бутиците, небето и кафенетата. Има
гълъби, които блещукат като
джобни огледала. Невидима ръка
пуска в небето гълъб, хиляди се
връщат като ехо. Само гълъбите стигат
за да бъде един век велик, ако
са подписани Карпаччо.

10646653_590312247737695_3433735280976633928_n

 

16.
Живее Сан Марко и след всяко да
живее пристяга вратовръзката си.
Фал шиви принцове с автентични педикюри,
дворцови шпиони, Барон де
Карамонк пътува заедно с масажиста
си, с психиатъра и учителя си
по ма-йонг. Вече самоубити от Гьоте
бледи германки, зелени словачки, на-
ситенорозови французойки, загубили
фосфата си австрийки, без няколкото
стари англичанки във Венеция не би
имало руса венецианка.

10492566_590312471071006_8728942090934562891_n

17.
Поклонници на любовта! възвишени
в плащането, уредили чрез агенция
едноседмична наслада. Хотелът си има
своята светска Расинова двойка и своя-
та трагично припадаща от хроматични
екстази зад тънките прегради. Любовта
е автоматична, дюшеците ви изхвърлят
до звездите.
Поклонници на изкуството, във Венеция,
на книгите и картините. Но тези
лунни светлини не са чели Шато-
бриан, Барес не я е имал, този стар
балсаматор, който си ляга единствено

Венеция трябва да се види само
във Венеция.

10933921_590312074404379_6132839724030287101_n

20.
Сан Марко, златни черни петна,
кубета на турски бани, където сред
тамянови изпарения димят лазурните
крака на великите Свети ястия. В
Санта Лучия Бог е рококо. Мраморът
хърка, Отецът спи в златния
си трон, Синът седи всред разкош
от барок, Света Богородица на
седемте мъки се превива под един
купол, обвит в злато. Тънките
крака на Светиците, които си
представяш голи под наметките им.

10920958_590312154404371_5113384302750211033_n

21.
Тежките коси на една Мадона, ухаещи
на роза и миро. Мрамор и позлати,
липсват само огледалата. С белите очи
на Възнесението една жена проследява
дългия свещеник, които вдишва
с големия си нос на дож краси-
вите й “комбинации” от грехове.
Една монахиня минава. Исус се люлее
върху оперената й гръд. Нахапано раз-
пятие, какво тайно желание крие
пламтящата власеница под роклята?
Сънуваш върху голото й тяло звънтящата
огърлица на молитвата й, в която
виси една глава на смъртта.

10941861_590312941070959_6669769519843494083_n

28.
Розовият мрамор плува в тишина-
та. Бавно падане като сняг в крис-
тал, разцъфналата тишина на цветето,
вертикалната тишина на вазата,
всяко нещо си има своя тишина.
Един гълъб, който минава споделя
мига, една гондола, която се плъзга
към облаците. Шепот на необятност,
времето се измъква отвсякъде.
Денят хвърля последната си
роза на ехото. Хиляди потири…

10947209_590312881070965_2878984875349149693_n

29.
Праисторически облаци, водата
багри митичните чудовища, гондоли-
те трият черния си корем в черве-
ния хайвер на залеза. И кой изтисква
тези прозрачни гъби капка по
капка в седефени сталактити? По
стъпалата на двореца кървавите
стъпки на обезглавения от гълъбите
залез бичуват цигуларите…
Изправена на своя балкон, Принце-
сата стяга юздите на залязващото
слънце и задържа агонията на
вечерта.

10421978_590313011070952_3535266895987814342_n

31.
Венеция морска опера, чието
слънце е Царят-Балет. Във Вене-
ция слънцето си ляга три пъти
на ден. Прекрасна е смъртта на
слънцето. То е езичник, полегнал
върху легла от рози. Никъде дру-
гаде няма да срещнете по красиво
погребално шествие. От димя-
щите купчини се отделя силна
миризма на консумирани Венери,
извиваща се над пурпурно-
златните статуи на жарките
кариатиди.

10952559_590312951070958_4430733065342735678_n

32.
Целувки, отпечатани от червени-
те устни на вечерта. Разпиляни
устни, въздух, вода, светлина, всичко
е устна. С всичко ти се
иска да правиш любов, да докосваш
коприната на небето, тази зелена
любов, съсипана от парите, хлад-
ните пръсти на източния бриз, кри-
лете, вълните, вятърът, би правил
любов дори със смъртта.

10959782_590312661070987_7173806201164079736_n

33.
Лунно анданте. Нощта е ден,
взет за кандило. Кръжащи гондоли,
катафалки за любов, гробове на
малката смърт, гондоли възвишени фиакри!
Лампиони в редици
като плодни дръвчета, гондолиерът
е с тройна сянка. Дръжките
на мандолините бият по водата
по-звучно, отколкото по дървото
на клавесин. Тенорът изпява фа-
диез в рикошет от четири страни
едновременно.

10339715_590312524404334_8186875336980352613_n

34.
Песента, която заглъхва, оставя тъмни
бразди по водата. Смачкания креп
на веслата, ням вик на падаща звезда
докосва вечността. Стенните
прегради от амфори ухаят на изворна
вода. Големият червен фенер се изцежда
в сърцето на Мадоната. Колоните
на затворения театър, хор от
замислени музи, весталки принесени
в жертва с вързани от съня очи.
Мрачни рози в дъното на градината,
нощта опалва с черни кипарисови.

10898170_590312451071008_9046309179989423603_n

35.
Пламъци бледите алабастри, от кои-
то луната идва да пие. От сянката
без лице, от нищото, от неспокой-
ните души на мъртвите се изтръгва
една човешка въздишка.

10959356_590312421071011_7011437901798642234_n

36.
Призраци плуват по един въз-
пламенен от виолите Стикс. Дон
Жуан слиза в Ада… Карнавал !
Бернхайм брат е в Кардинал, Берн-
хайм младши е в Аретин. Стара-
та комедия се разхожда зад
кулисите на канала.

10488137_590312094404377_8091926792420745997_n

38.
Устните са с вкус на илюзия. Алчен
вълк с очи на жертва над ненаситната
паст, разкъсай ме! Умножи
фалшивите си клетви с игрите
на огледалата, истинската ти
маска, най-добрият лъжец е под
твоята маска.
Колко сладко потръпва тя в ре-
минор !
Непостоянна Венеция, в която
любовта вижда себе си да минава и
да се изгубва!

10525585_590312837737636_1712402664852687030_n

41.
Венеция зелен нефрит и захаросана кайсия
Венеция алена и опален топаз
Венеция борова и смолеста
Венеция розово масло
Венеция черна треска и сребърен
климат
Венеция цвят в простора.

Изплъзващо се огледало, в кое-
то накъсани сенки се въртят в
опиянение, стаите ти пантомими,
предметите на безсънието, очите
широко отворени като очи, които
си забравил да затвориш и толкова
душа в тези скупчени стаи,
огромните разперени опашки на
възбудените лири, хилядите мъртви
от любов, а! чия лудост се удря
в ръба на колоните! безкрайна
редица от призраци, празно вели-
колепие на неожънатото небе, гласо-
вете ти върху водата, въздишките
ти, тежките ти сълзи, избухваща
Венеция, душата не е нищо повече
от вик, празен съм пред
красотата ти!

превод: Росица Пиронска

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)