L1140246

В Санкт Петербург през август – ден I

02 септември 2017

Днес искам да ви разходя из Санкт Петербург и околностите му. Причината – градът на Петър I е един от най-красивите в Европа и света.

L1140169

И ако се чудите кой вятър ме отвя именно там по време на лятната ми отпуска, а не на някой красив плаж в Гърция, трябва да започна отдалече. Вятърът на детството, може би, е правилният отговор: разказите на родителите ми за романтичните залези и зашеметяващи гледки над Нева; спомените за онези диапозитиви, в които се взирахме със съучениците ми през малки бинокли, чудейки се как може в една снимка на Петерхоф или Царско село да има толкова много цвят, блясък и разкош; любовта ми към руския език, който изучавах само от 1 до 7 клас интензивно в т.нар. Руско училище в Ямбол (преди да се превърне в Езикова гимназия) заедно с най-прекрасните съученици, с които и досега поддържаме връзка, наричайки се руската група (и на които и в 2 през нощта да звънна ще ми отговорят и ще направят каквото трябва, ако се наложи); ако щете, дори и заради календара, който висеше у дома с прекрасни репродукции на най-красивите морски картини на Дега или Клод Моне от Ермитажа, който мама пазеше и периодично поставяше на стената (когато дните и месеците на годините се повтаряха в своята периодичност)… Да, точно тези малки и не толкова малки моменти, които са оказали влияние върху мен като личност, които са ме направили точно тази майка, която пък така да въздейства с поведението си и ценностната си система на синовете си – тийнейджъри, че те да решат да събират пари почти цяла година (от Коледа, Нова Година, рождени дни, както и всички монети от по 2 лева, които могат да намерят в портомонетата и джобовете ни) за екскурзия в Санкт Петербург.

Точно тук е мястото да призная, че именно децата ни се погрижиха за самолетните билети – един не малък разход (320 евро на човек в 2-те посоки с всички включени такси), който успяхме максимално да минимизираме като стойност, използвайки чартърните полети от Бургас. Цените варират в зависимост от свободните места в самолета.

Предвидете, в допълнение, и виза – 165 лева/човек (нормална поръчка за около 10 дни) и можете да стягате куфарите…

Удобно, бързо и комфортно се оказахме след 3 часа и 10 минути на летище Пулково. И тъй като сме от максималистите, които искат да видят колкото се може повече от красотите на света, когато сме извън България, обикаляйки – обикновено ползваме кола под наем. Пътуваш удобно, бързо, не се съобразяваш с никой и нищо, освен с начертаната внимателно програма.  След като бързо и безпроблемно се снабдихме от руска компания с не руска кола, директно се отправихме към Царско село – първа точка в програмата. Град Пушкин, където се намира фантастичният Екатеринински дворец (Царско село) е на не повече от 15-16 километра от летище Пулково. В спокойния град, носещ името на един от любимите ми, но не толкова спокойни поети, можеш да паркираш безпроблемно, безплатно и най-вече в близост до входа на дворцовия ансамбъл.

L1140171

Сравнително бързо и без опашки и чакане се сдобиваш с билет за градините, но пък чакането не се губи… За да влезеш в двореца на Екатерина Велика, изграден в пищен руски барков стил, са необходими усилия и нерви, изразяващи се астронимично в 90 минути, a финансово в 1000 рубли за билет за възрастен (около 35 лева). В Русия децата са деца точно до 16 години и влизат навсякъде безплатно. В цената влиза и екскурзоводско обслужване на руски език.

L1140307

L1140262

Главата на семейството се жертва и вися на опашка, а другите се скитахме измежду перфектно поддържаните зелени лабиринти, цветни алеи, големи и по-малки павилиони – изрисувани, накъдерни, изписани в своята красота. 90 – те минути са даже недостатъчни, за да насладите напълно на многобройните паркови съоръжения в Екатерининския парк (който Петър Първи подарил на бъдещата си съпруга Екатерина през 1710 година).

L1140172

Опашката пред двореца

Екатерининският парк в частта пред фасадата на двореца е приказно творение. Старата част се създавала от Екатерина под формата на тераси, които се съединявали със стълбища. Това са прави алеи, цветни градини с фигури. На по-долната тераса са разположени шпалири от дървета и беседки, а на най-ниската – две езера. Зад Голямото езеро – пейзажен парк в английски стил.

L1140156

L1140187

L1140175

В средата на 18-ти век, императрица Елизавета, мечтаела да създаде в Царско Село нов Версай и предоставила пълна свобода на творчеството на великия архитект академик Растрели. Паркът, направен по подобие на френските градини, е просто великолепен.

L1140177

L1140224

L1140213

L1140255

Сред забележителности на парка са павилионите, сред които „Ермитаж“ – предназначен за обеди на императрицата и придворните. Били дори монтирани механизми, които издигали на втория етаж сервирани маси. Позлатен отвътре и отвън, павилионът поразява с невероятния си блясък.

L1140194

 

L1140197

През 1768 година Екатерина решила да промени планировката на градината. Към нея присъединили пейзажните ландшафти в моден английски стил. Новите павилиони напомняли изкуствени руини, китайски мостчета и беседки.

L1140228

L1140244

L1140238

Тази красота е невероятно запазена и поддържана, а днес се използва за фон на прекрасни фотосесии на влюбени и младоженци.

L1140207
L1140208

Красотата, продължава и в залите на двореца, аранжирани богато с картини, прибори, мебели и бижута, принадлежали на благородническото семейство; става неописуема в голямата парадна бална зала

L1140267

L1140296

L1140277

L1140275

L1140271

и зашеметяваща в  легендарната Кехлибарена стая (в която снимките са забранени). За нейния интериор се използвали мозайки, съставени от парчета кехлибар с различен цвят и големина. Стаята била открадната от нацистите по време на Втората световна война. За щастие, руските майстори успели да я пресъздадат отново.

Ако трябва да сравня видяното с нещо от преди това – може би ще е Шьонбрун, ама по-голямо, по-разточително, по- златно, по-неописуемо… Всъщност това е доста добър начин да се обясни Санкт Петербург със степента „по“…

L1140248

L1140254

След цялото това вълшебно начало и още по-вълшебен следобед в гр. Пушкин се отправихме към Питер (както го наричат руснаците) - 33 километра, само направо по широкия Московски проспект и се озоваваш на Невски, пред мини хотела (с макси по размер стаи), носещ непретенциозното име Nevski. Трябва ли да споменавам, че и в центъра на 5 милионния град няма сини зони и можеш да паркираш безплатно, но не чак толкова безпроблемно като в гр. Пушкин. Нужно е повече търпение или добър, преминаващ наблизо, славянин, който на нетърпението на балканката в мое лице –  да отговори с любезно предложение:

Щом бързате и не можете да намерите свободно място, можете да паркирате и в нашия двор. Ще слизам да ви отварям портата при необходимост….

WTF, тук не са ли чували, че в България се бием за парко-места и не ги даваме така лесно на политически – некоректни в момента пришълци. И тук дойде прозрението ми: Продължават да ни харесват- нас, българите, знаят кои сме, не ни гледат подозрително и недружелюбно…, поне тези, които са на моята възраст. Интересно ми е дали след десет години ще бъде пак така? Ще продължават ли да ни харесват? Ще мога ли пак да паркирам колата си в задния двор на някой руснак? Ще слиза ли на всяко мое позвъняване да ми отваря?

Нямах време точно в този момент да размишлявам над тези въпроси, защото бързах да се регистрирам в хотела и да се втурна към точка две от плана, а именно посещение на Мариински театър и балета Жизел.

zhizel_gs_2520

И  ако смятате, че само руснаците са услужливи към жени, трябва да ви опровергая – рускините при думите: балет, Жизел, Мариински театър, стара сцена, закъснение – стават двойно по-услужливи и  изобретателни. За да не закъснея за постановката, русокоската от рецепцията набързо състави план как най-бързо да стигна от Невски проспект 11 до Театральная площадь, опита се да ми го обясни и като видя моят неразбиращ поглед (все още не се бях ориентирала в пространството) реши, че трябва лично да ме изпроводи и качи на автобуса, казвайки на шофьора къде да ме свали… (категорично ми забрани да се кача на такси, за да не закъснея; автобусите както и в България карат в свои ленти и са доста по- бързи от такситата в задръстване).Срещу билетче от 1,20лв!!! и 5-6 минути по- късно с швейцарска точност, прецизирана от руската рецепционистка, бях с билет в ръка на бел-етажа в Мариински.

21209125_10210338351076472_1229422451_n-836x1024

21208656_10210338354756564_1217004633_n

21175707_10210338353076522_2096212061_n-880x683

За приказката, наречена Жизел в Мариински вече ви разказах. 

А за приказния първи ден в Петербург мога само да добавя, че завърши в най-стария ресторант, предлагащ традиционни руски и безумно вкусни пелмени.

Следва продължение.

текст: Пепа Попова

 

 

 

 

 

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)