20882567_10210269364951862_3719108612907532290_n

В Санкт Петербург през август – ден II

12 септември 2017

Днес е време отново да поскитаме из дворците на Санкт Петербург. След шеметното начало в Царко село и Мариински театър, продължаваме с ден 2 от имперското ни пътешествие.

Времето е с нас – небето е азурно синьо, а градусите доближават 30 – чудесен ден за водни каскади, зелени лабиринти, златни покриви и още по-златни статуи и синьо, лазурно синьо море: или накратко – летен руски ден в летните имперски резиденции – Стрелна и Петерхоф.

L1140350

L1140362
Бърза закуска, удобни обувки, проверка на маршрута и вече сме в колата (същата, която бе пренощувала в задния двор на любезния руснак, за когото вече ви разказах и който на еврейския ми смс бързо слезе да ми отвори портата, пожелавайки ми “Приятен ден! И до скоро!” Нужно ли е да допълвам, че колата остана в чуждия двор до края на престоя ни безпроблемно, без намеци, без думи с подтекст, без усложнения и риск? Най-приятно дадения бакшиш за благодарност накрая…).

След по-малко от час се озоваваме в Стрелна – най-старото предградие на Санкт Петербург, разположено на южния бряг на Финския залив. Селото се намира на брега на реките Стрелка и Кикенка. Стрелна е известна с Константиновския дворец от 18 век – един невероятен дворцово-парков ансамбъл, който след реновацията през 21 век е със статут на Държавен комплекс „Дворец на конгресите“ и резиденция на президента на Русия. Именно това е и причината за изключително рестриктивния достъп – скенер на багаж, малки групи, придружавани от строг екскурзовод и охрана. Разходка в двореца и/или градините може да бъде направена само в точно определени часове и срещу 350 рубли (равняващи се на 10 лева)  за възрастен . За добро или лошо, се почувствах отново като пионерче в стройна редичка, без възможност за изоставане заради снимки или желание да се полюбуваш на интериора или картините по-дълго.

L1140327
Стрелна е неизпълнената мечта на Петър I. Императорът е имал желание да създаде на бреговете на Финския залив осмото чудо на света – лятна резиденция с дворец и градина, фонтани и пещери.

L1140344

За реализацията на мечтата са поканени най-известните архитекти за времето си. Проектирането на двореца е започнало при Бартоломео Карло Растрели – бащата на Франческо Растрели, който впоследствие се е оттеглил и работата по проекта е завършена от френския архитект Жан-Батист Ле Блон. През 1719 г. той умира от едра шарка, а щафетата е поета от италианския архитект Николо Микети. Той обещал на Петър I да построи „нещо, което не е имало досега на света“. Петър I лично присъства на полагането на основите, а желанието му е дворецът и парковият ансамбъл да бъдат по-добри от Версай. Н. Микети построява дворец по свой собствен проект, а каналите и алеите са създадени предимно според плана на Жан-Батист Ле Блон.

L1140319

Стотици квалифицирани занаятчии и работници работят, но строителството се забавя. Става ясно, че без помпи, фонтаните в Стрелна не могат да бъдат създадени, а само на около 10 км – в Петерхоф самата природа е създадена за подобни каскади. Петър I охладнява към Стрелна и насочва усилията си към Петерхоф. Строителството на двореца в Стрелна продължава под ръководството на учениците на Микети – талантливите руски архитекти Михаил Земцов, Тимофей Ушов и Питър Ерокин.

Грубият строеж е завършен през 1726 година. Дворецът е покрит с временен покрив, прозорците и вратите са затворени с дъски.

10 години по-късно сградата е силно повредена от пожар. За да възстанови построеното и завърши двореца, осъществявайки плановете на Петър I, през 1743-1750 г. дъщерята на императора Елизабет Петровна привлича придворния архитект Франческо Бартоломео Растрели. Дворецът е възстановен, сградата придобива великолепен външен вид, украсен с две високи крила, арки и колони.

L1140313

През 1797 г. Павел I подарява имота на най-малкия си син Константин и оттогава дворецът и паркът пред него се наричат ​​Константиновски.

Руските владетели в Стрелна прекарват малко време, като отдават предпочитание на други крайградски резиденции. Именно това е и причината Константиновският дворец периодично да бъде разрушаван и възстановяван през годините, включително и през 20 век.

След октомврийската революция много ценности и предмети на изкуството, книги и документи са разпределени по други музеи и архиви, а някои просто унищожени. През 30-те години на 20-ти век тук се помещава детско трудово възпитателно училище, а после санаториум. По време на Великата отечествена война дворецът е почти напълно разрушен, оставяйки след себе си мрачен скелет.

В края на войната през 1949 г. Константиновският дворец е възстановен по стари рисунки и нов проект под ръководството на архитектите А. Корягин и Ф. Оленик. Превръща се в дом на геофизичните и радиотехнически отдели, както и на библиотечния и морски отдел на Ленинградското арктическо училище. След като училището затваря, в него се разполагат различни фирми и сградата отново се разпада до пълна разруха.

L1140353

През 2000 г. „Константиновският парк“ е прехвърлен под опеката на администрацията на президента на Русия, който инициира възстановяването на комплекса. Проектът е лично контролиран от руския президент Владимир Путин (тук е моментът да припомним, че е бил губернатор на Санкт Петербург, преди на стане Президент на Русия). За година и половина е отхвърлено огромно количество работа. Според оцелелите рисунки реставраторите успяват да възстановят фасадите и интериора на двореца, стаите на князете и музикалните зали, както и кабинета на княз Константин, в който той пише стихове, подписвайки ги KР – Константин Романов. Разрушеният парк е също възстановен. Почистени са каналите и резервоарите, а пред южната фасада е издигнат паметник на Петър I. Построени са мостове и фонтани, съгласно първоначалните планове.

L1140322

Константиновският парк е възроден и открит в пълния си блясък в чест на отбелязването на 300-годишнината на Санкт Петербург през 2003 г.

С течение на годините, по време на най-новата си история дворецът е домакин на емблематични събития като срещата на върха на ЕС-Русия, среща на върха на държавните и правителствени ръководители на „Групата на осемте“, както и безпрецедентната „Среща на Групата на двадесетте“.

L1140342

Изключително красива е Синята зала – най-голямата в двореца. Тя е напълно реконструирана в съответствие със запазените исторически планове и материали. Днес в нея се провеждат конференции, концерти и светски приеми.

21732985_10210441598297588_1669028659_n

L1140325

Втората по големина аула е Мраморната – намира се по централната ос и разкрива неповторима гледка към Долния парк и Финския залив. Срещи на четири очи се провеждат в залата „Белведере“. Тя се намира под купола в централната част на двореца и е оформена по модел на задната част на кораб.

L1140332

 Троянската зала е третата по големина и е предназначена за преговори в тесен състав и пресконференции.

L1140336

За удобството на официалните гости има и неформални зали за тихи игри, кафе и чай, уютна трапезария.

L1140339

 

Говори се, че младият поет Михаил Лермонтов за първи път вижда море в Стрелна и въодушевен от морския пейзаж пише стихотворението «Белеет парус одинокий»

Разхождайки се в разкошно възстановените зали, откриващи невероятни гледки към парка и финския залив, на мен лично ми се прииска да изрецитирам това стихотворение…

Под ним струя светлей лазури,
Над ним луч солнца золотой…
А он, мятежный, просит бури,
Ведь только в бурях есть покой…

L1140347

Впечатлени ние напуснахме (под зоркия поглед на охраната) Стрелна- неизпълнената мечта на Петър I  и се отправихме към изпълнената му мечта: Петерхоф.

След около 10 километра в колата и  кратък престой на касите (въпреки многото, желаещи да видят дворцовия ансамбъл, организацията е стриктна и голямо чакане и опашки – няма. Билетът за парка е 750 рубли, а за двореца 700 рубли, или около 40 лева общо за възрастен) вече бяхме в центъра на една мечта – и то каква!!!

Не знам дали думите могат да опишат изпълнената мечта на Петър Велики.

20882567_10210269364951862_3719108612907532290_n

Проектът може с право да бъде наречен „плод на въображението“ на великия  император - повече от десет от собствените му рисунки, свързани с Петерхоф, са оцелели. Запазени са още чертежи с негови корекции и забележки. Дори след смъртта на Петър Велик, над един век и половина  след това, архитектите не само внимателно запазват, но продължават да въплъщават всички основни намерения на Царя – реформатор.

Районът край морето е построен като грандиозен триумфален паметник, прославящ величието на Русия, която по време на Северната война печели толкова необходимия и желан изход към Балтийско море.

Строителството започва през 1714 г. и само девет години по-късно - през август 1723г. Петерхоф е тържествено открит. По това време е планиран долният парк, морският канал е бил изкопан, част от фонтаните вече са работили, напълно завършени са дворците „Монплезир“ и „Марли“.

21741447_10210441670459392_1184031023_n

21729260_10210441616138034_1827942966_n

Лятната резиденция на Петър I не само, че не отстъпва по красота и разкош на най-добрите резиденции на европейски монарси, в това число и френския Версай, а даже ги превъзхожда. Вече отбелязах в предходната си публикация за Царско село, че степента „по“ е доста добър начин да се обясни Санкт Петербург и околностите му.

Да, и във Версай има водни каскади и прекрасни фонтани, но в Петерхоф те са ПО-впечатляващи, заради златното си покритие, което така отразява слънчевата светлина, че директно „храни“ очите до насита, до еуфория. А как прекрасно златните статуи, разпръскващи вода, резонират на синьото небе и синьото море - истинска красота, истинска мечта.

21728138_1132349110200670_3001144805299508533_n

L1140358

Тази невероятна Голяма каскада е най-грандиозната структура във фонтанния ансамбъл на Петерхоф и една от най-забележителните структури в света.

А всъщност дизайнерското решение на каскадата е просто и лаконично: две масивни седем стъпаловидни стълби са свързани с арки над Големия грот. Огромната площадка пред него преминава в централната тристепенна каскада, чиито води, покрити със сребърен воал, падат в басейн, свързан с морския канал. Над Голямия грот има тераса, която завършва с мраморна балюстрада и осем мраморни вази.

L1140362

Идеологическият център на Голямата каскада е скулптурната група „Самсон, разкъсва челюстите на лъва“ – паметник на великите руски победи. Той е инсталиран в чест на 25-годишнината от битката при Полтава – най-решителната битка по време на Северната война. На 27 юни 1709 г. в деня на празника на Св. Сампсон, който бил смятан за покровител на руската армия, шведската армия била победена.

CRUISER-2011-1042

Първоначално целият декор се е състоял от оловни позлатени скулптури, които в края XVIII век губят своята красота и са заменени от бронзови и пак позлатени статуи. Сред тях има копия на произведения на древните майстори на Ренесанса, както и 15 оригинални творби на най-добрите руски скулптори от онова време: Козловски, Прокофиев, Щедрин и  др. Новите скулптури заемат мястото си до 1806 година. Към днешна дата, украсата на голямата каскада включва 37 бронзови позлатени статуи, 16 вази, 29 барелефи, Ерм, скоби, бюстове, делфини, лъвове, жаби – общо 225 скулптури от бронз, олово и мрамор, които дават пищния  външен вид на Голямата Каскада.

L1140364

Долният парк е създаден по образец на градините в Париж и околностите му и запазва всички характеристики на френските оригинали. Въпреки че вече са изчезнали много декоративни елементи, времето не може да унищожи прекрасната архитектура на градината, създадена от Леблонд, талантлив ученик на създателя на градините във Версай  - А. Ленотр. Паркът е разделен на три, свързани помежду си, части: централната (Парадна), западната (Марли) и източната (Монплезир).

L1140465

20915298_10210269370752007_34697819054249517_n

20882180_10210269367391923_5203259706249453999_n

L1140449

Оформлението на парка е толкова прецизно обмислено, че нито едно градинско украшение, нито един детайл не остават скрити от очите на гостите. Всяка алея завършва с дворец или фонтан. Паркът се характеризира със симетрично подреждане на основните си структури. По склоновете на хълма са разположени каскади – „Голямата каскада“ – в центъра, в подножието на предната част на двореца, „Шахматната планина“ – в източната част и „Златната планина“ – в западната част.

L1140431

 

Пред всяка от тях са разположени двойки фонтани: „Чаши“, „Римски“, „Менажерни“. Само една от четирите каскади в Долния парк се разполага сравнително ниско – това е Лъвската каскада. Именно с нея се завършва изпълнението на идеята на Петър, съгласно която всеки дворец и павилион си има има своя собствена каскада.

21744674_10210441719780625_108255842_n

20842228_10210269367311921_4657266797632129867_n

20882361_10210269366951912_1459772316448800996_n

20882635_10210269369111966_2584945013785425180_n

Паркът е с площ от 112, 5 хектара и е украсен с около 150 фонтани, включително любимите най-вече на децата Дъб, Чадърчето, Елхите, Водният път и Диванчетата.

L1140446

20953392_10210269368991963_7805131820985476393_n

21741453_10210441734420991_932453627_n

В края на деня, в края на този имперски тур се замислих за мечтите.

Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му.

А някои са велики, като Петър Велики. 

1

21729472_10210441610297888_138805621_n

Уморени, но много доволни от видяното, завършихме деня не по-малко интересно – в уютния ресторант на английския кулинар, ресторантьор, автор на готварски книги и телевизионни програми Джейми Оливър, наслаждавайки се на изключително вкусна италианска кухня. Горещо препоръчвам лазанята!

21733066_10210441980867152_1527988590_n

Очаквайте продължение.

Текст и снимки: Пепа Попова

 

 

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)