DSCN5940

ГДНП: В борбата срещу незаконното предлагане на исторически и културни ценности България не е сама

05 октомври 2018

Главен инспектор Ангел Папалезов е роден на 15 февруари 1977 година в Златоград. Завършил е Академията на МВР и през годините е бил в различни структури на силовото ведомство, занимаващи се с разкриването на криминални престъпления. В момента е началник на сектор Културно-исторически ценности в Главната дирекция „Национална полиция“.

- Г-н Папалезов, намаляват ли престъпленията, свързани с културно-исторически ценности?
- Този вид престъпност е латентна. Но по материалите, които са при нас, мога да кажа, че за първото полугодие на 2018 година има регистрирано намаление на извършените престъпления с културно-исторически ценности. В момента отчитаме спад с 10%.

- На какво се дължи това?
- Най-вече на извършените повече превантивни мероприятия от областните дирекции на МВР по археологическите обекти, наблюденията на стратегическите и уязвимите археологически обекти на тяхна територия. Освен това Главната дирекция „Национална полиция“ заедно с областните дирекции на МВР е предприела една кампания за превенция и разкриване на предлагани културни ценности в интернет чрез аукционите. Това са интернет платформите в България, които извършват интернет търговия. В резултат на това са проведени над 30 операции по установяване и задържане на лица, които са предлагали в интернет археологически ценности без идентификация, което е в разрез със Закона за културно-историческото наследство и Наредбата за идентификация. Много от тези, задържани при операциите лица, вече са с влезли в сила присъди. Вероятно за широката аудитория ще е по-интересно какво правим по отношение на спиране на иманярската дейност – съвместно с ОДМВР са извършени няколко операции в археологически обекти.

Издирената, намерена и върната икона на Св. св. Козма и Дамян от Царските двери на църквата в Кукленския манастир. Това е първата инкриминирана културно-историческа вещ, открита чрез външния достъп до Модула за издирвани ценности.

Издирената, намерена и върната икона на Св. св. Козма и Дамян от Царските двери на църквата в Кукленския манастир. Това е първата инкриминирана културно-историческа вещ, открита чрез външния достъп до Модула за издирвани ценности.

- Това е интересно, разкажете за някоя от тях.
- Една от последните е на територията на пловдивската дирекция. Тя е проведена в околностите на село Старосел. В резултата на намесата на служителите бяха задържани четирима иманяри в момент на разкопаване на могила. Могила, обект на иманярски интерес, бе и тази в пловдивското село Маноле. Сега тя е в ръцете на археолозите и в разговор на място доц. Костадин Кисьов, директор на Пловдивския археологически музей, ми обясни, че се разкрива един уникален паметник от времето на Римската империя, който показва погребалната традиция. Специфичното е, че тя е с четири камери, разположени една върху друга. У нас, а и на Балканите, няма друг подобен аналог, което я прави уникална. Сега работата на археолозите тази и следващата година, е да се разкрие изцяло самата гробница и да се консервира и експонира за посетители. Но от онова, което до момента е установено, е че става въпрос за един уникален погребален ритуал, който за момента няма друг аналог за времето си по света и точно това ще е интересно. Ние сме постоянно в контакт с археолозите и сме в готовност, ако ни поискат помощ, да я предложим.

Ангел Папалезов с група археолози на могилата в с. Маноле

Ангел Папалезов с група археолози на могилата в село Маноле

- Когато говорим за престъпления, свързани с културно-исторически ценности, у нас обикновено нещата се ограничават до набезите на иманярите и опитите им да продадат намереното, но се забравя, че има и друг вид изкуство, което може да е обект на престъпна дейност. Крадат ли се у нас картини?
- Несъмнено и изобразителното изкуство у нас е обект на интерес от страна на криминалния контингент. Трябва да ви кажа, че имаме разкрити кражби на произведения на изкуството в София и страната. Благодарение на работата на криминалистите са върнати сериозни картини, но и икони. В София бяха откраднати две изключително ценни картини, една от които беше издирена и върната на собствениците. Говоря за произведението на Иван Мърквичка, „Жена в народна носия“, която е скъпа и стойностна картина. Освен това бяха издирени и върнати на Софийската митрополия олтарни двери от 17 век, които са откраднати през 2002 година от гробищната църква в село Сеславци. Освен с историческа, те са и с висока художествена стойност.

DSCN5149

Могилата в село Маноле

- Греша ли като си мисля, че подобни предмети няма как да бъдат скрити и рано или късно всичко около тях излиза наяве, дори ако са придобити незаконно?
- Не грешите. Незаконният произход на едни художествени произведения, културни ценности или археологически предмети рано или късно се установява. Ето ви пример с олтарните двери от Сеславци – кражбата е извършена през 2002 година. 16 години по-късно е направен опит те да бъдат включени в търговския оборот между колекционерите и благодарение на това, че са включени в базата данни на МВР за издирвани ценности, установихме, че те са били предмет на кражба назад в годините. В случая за тях е останала следа в масивите на МВР и само с една елементарна проверка и стиковка между комисиите на Министерството на културата и музеите, нещата са излезли наяве – паметници се установяват, задържат и връщат на реалните им собственици.

- Както казахте, въпрос на добро сътрудничество…
- През тази година положихме сериозни усилия заедно с Инспектората на Министерството на културата и направихме сериозни проверки на инвестиционни намерения за строителството в охранителни зони на археологически обекти най-вече в центъра на столицата, в Пловдив и в Созопол, където има защитени археологически резервати. В работните ни срещи с Министерството на културата това са едни от акцентите, които ние си поставяме, за да има по-голям контрол и да се опази недвижимото ни историческо наследство. Освен това МВР си сътрудничи изключително добре с Министерството на културата, археолозите и регионалните исторически музеи когато става въпрос за иманярски интереси към даден обект. Процесът е двустранен, от една страна ние подаваме информация на археолозите за иманярските набези, на какво е посегнато, кои са били хората, които са го сторили, а от друга, те ни дават информация за интерес от страна на самите иманяри към даден обект.

DSCN5157

Ангел Папалезов с директора на Археологическия музей в Пловдив

- Освен с българските институции, какво е сътрудничеството ви с чуждите? И как другите страни се опитват да решат проблема с незаконното добиване и предлагане на културно-исторически ценности?
- В борбата срещу незаконното предлагане на исторически и културни ценности България не е сама. Така например през 2016 година в Германия е гласуван нов закон, който ограничава в голяма степен пазара на археологически предмети, които са с неизяснен произход. Аукционите и интернет сайтовете, които провеждат тази търговия, вече са ограничени от необходимостта продавачите да представят документи за произход на стоката. Сега това затруднява търговците. Дълги години Германия беше една от най-благоприятните страни за точно този черен пазар, но от две години това не е така. Сега германските полицейски служители от Мюнхен, Фанкфурт, Берлин, където са съсредоточени аукционните къщи и има т. нар. нумизматични шоута, провеждат специализирани операции и проверяват лицата, които излагат и предлагат културни ценности за продажба за наличие на документи, фактури, за наличие на книжа, с които тези ценности са купени, присъства ли документи за износ от съответните страни, от които идват. Доколкото съм информиран, на мартенския нумизматичен аукцион в Мюнхен са образувани няколко досъдебни производства от тамошната полиция срещу лица от региона. Констатирани са археологически предмети без документи за произход и лицата, които са ги предлагали са задържани, а стоката – иззета.

- Това едва ли се случва без съпротива?
- Да, колегите от Германия споделят, че има голямо напрежение сред търговските и колекционерските среди при тях, но в същото време обществото е доволно, защото страната се отърсва от този негативен имидж на „пералня“ на културните ценности от Близкия Изток, Балканите и в частност от България. Черният пазар по света се нуждае от такива точки, през които да може да се „препере“ историята на археологическите предмети – освен Германия, с подобна слава бяха Швейцария, Австрия… Сега и Швейцария сериозно ограничи възможностите, но част от потоците се насочиха към Австрия, Белгия и Великобритания. Азия в момента е силна покупателна страна. Там има много колекционери – в Китай, в арабските страни и в Япония все повече се засилва колекционерският интерес и тези страни вече започват да се месят сериозно на световните пазари. Там се изкупуват много предмети. В момента цените на този пазар се държат високи именно заради тяхната намеса.

- Какво се случва със старите пазари?
- Старите пазари като САЩ, Англия, Западна Европа, където са състоятелните хора, са стресирани заради тази наситена информация за незаконния произход на тези предмети. Освен това страни като Италия, Гърция, Турция и България водят дела и то от реномирани свои музеи за връщане на незаконно изнесени предмети. Това допълнително стресира пазара в тази част но света и в момента едни от най-сериозните купувачи са търговците от Азия.

- А защо дълго време тези пазари са се развивали необезпокоявани, а изведнъж всичко се променя, явно има и друга причина?
- В западния свят институтът на частната собственост е изключително силен. И дълго време там търговският оборот с исторически предмети е бил без изискване на документи за произход, за внос и това е подпомагало развитието и съсредоточието на пазара там. Обаче в последните 4-5 години, особено Европейският съюз, прие няколко регламента както за пазара на културни ценности, така и за движението и износа на такива ценности – вътре, в рамките на самата общност, но и извън нея. Това наложи страните от ЕС да се съобразят и въпреки съпротивата на националните власти, защото се намалява търговският оборот, те въведоха ограничения. Като пример ще дам, че в една Германия таксата за продажбата на един предмет достига до над 30 процента, като се сложат и посредническите комисионни, излиза, че за един предмет от 10 000 евро, държавата прибира 30%, аукционната къща – 20%. Така излиза, че от този предмет печалбата е 5000 евро. Това е сериозна сума и оборотът се вкарва в икономиката на страната. Но в същото време започна и друга дискусия – за финансирането на терористични групи от трафика на културни ценности. Това и делата от музеите на страните от Балканите и Италия в крайна сметка наклониха везните и богатите страни трябваше да си променят вътрешните правила и да се съобразят с европейските регламенти за контрол на този пазар. За тях вече беше видимо, че голяма част от ценностите, които се предлагат на пазарите им, са с незаконен произход и той финансира още повече престъпността и тероризма, от който те започнаха да страдат. А сега, като отрязаха възможността на иманярските структури и терористичните организации да стигат лесно да пазарите, ги лишиха от един голям източник на средства.

Могилата в село Маноле

Могилата в село Маноле

- Какви други примери за добро сътрудничество между наши и чужди експерти можете да дадете?
- Да, такива примери вече има – между България и Испания, Франция и Швейцария, Италия и Англия. В случая говорим за използване на възможностите на програмата EMPACT на Европол, финансираща съвместни разследвания. След оперативно сътрудничество е възможно включването на съвместни разследвания, при които има едновременно образуване на досъдебни производства, напр. в България и във Великобритания. В този случай разследването се води от прокурори, базирани в Хага, в Евроджъст, а в двете страни се изготвя така нареченото оперативно ръководство – кога и как да се проведат оперативните действия. Използването на подобна възможност е все по-наложително, тъй като движението на културни ценности в Европейския съюз се засилва. Това е съвсем логично, защото движението на стоки и хора в рамките на Съюза е свободно, но това улеснява и трафика на културни ценности към Западна Европа.

- Ще посочите ли случай, при който има върната културна ценност с участието на български служители?
- Сещам се за случай, при който има културна ценност, намерена у нас и предстои връщането й в Италия. На първа инстанция делото мина, сега се чака решението на втората.

- А случай, при който е върната наша ценност от чужбина?
- Да, имаме съвместни действия с италианците, които на няколко пъти ни връщат предмети, задържани в аукциони или нумизматични панаири във Верона и Рим. Няколко хиляди предмета са ни върнати от там. Има случаи и на върнати предмети от Германия и Канада. Възложили сме съдебни поръчки да ни бъдат върнати предмети от Швейцария и от Англия.

- За какви предмети става въпрос?
- Основно нумизматика, статуетки и украшения.

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)