o

Геният

14 март 2016

Алберт Айнщайн е роден на 14 март 1879 г. в средновековния град Улм, в кралство Вюртемберг, Германия, в семейството на Герман и Паулина Айнщайн. Детството му минава в Мюнхен, където баща му притежава малък електрохимически завод. Алберт е тихо и разсеяно момче, обича математиката, чете много философска и научно-популярна литература, но трудно понася зубренето и казармената дисциплина в мюнхенската гимназия. Заради затворения му характер, другите ученици му лепват прякора „Дивия“.

През 1895 г. делата на Герман Айнщайн западат и семейството се премества в Милано. Шестнайсетгодишният Алберт е поразен от културата и свободния дух на Италия. По това време той вече владее основите на математиката, включително диференциалните и интегрални изчисления, но въпреки задълбочените си познания, все още не си е избрал професия. Баща му настоява да стане инженер, за да подпомогне финансово семейството.

Айнщайн кандидатства в Политехническия институт в Цюрих, но се проваля на изпитите. Приет е едва година по-късно, през 1896г., в педагогическия факултет на института. Завършва през 1900 г. и в продължение на две години няма постоянна работа. За кратко преподава физика, дава частни уроци, но живее бедно.

През 1902 г. с препоръката на свои приятели Алберт Айнщайн е назначен за технически експерт в Швейцарското патентно бюро в Берн. През 1903 г. в живота му се появява Милева Марич, негова бивша състудентка от сръбски произход, Двамата сключват брак и им се раждат двама синове.

Седемте години в Берн са най-плодотворният период в живота му. През 1905 г. той публикува пет научни труда, сред които и Специалната теория на относителността. Откритията му фундаментално променят тогавашните представи за вселената.

Университетските среди в Швейцария, Германия и Австро-Унгария проявяват голям интерес към младия учен. От 1909 до 1913 година той преподава и работи в университета в Цюрих, в Немския университет в Прага и отново в Цюрих – във Висшето техническо училище.

През 1913 г. Айнщайн заминава за Берлин, където е поканен за редовен член на Кралската пруска академия на науките и деветнайсет години работи в Хумболтовия университет – най-голямото висше учебно заведение в Германия. В Берлин той създава Квантовата теория и публикува Общата теория на относителността. През 1920 г. е поканен за професор в Лайденския университет.

През 1919 г. след петгодишна раздяла Айнщайн се развежда официално със съпругата си Малева и се жени за братовчедка си Елза, с която се познават от деца. Елза е разведена и живее с двете си дъщери при баща си в Берлин Този брак също не продължава дълго.

По гова време политическата ситуация в Германия става все по-напрегната. Започват първите организирани антиеврейскиски прояви в страната. Група антисемити организират истинска кампания срещу Айнщайн. Прекъсват го по време на лекции, неведнъж го принуждават да напусне аудиторията, организират демонстрация срещу Теорията на относителността, наричат трудовете му „еврейска физика“. В пресата излиза призив ученият да бъде убит, в друга публикация се твърди, че, оскърбен, той възнамерява да напусне Германия.

Всичко това прави Айнщайн привърженик на ционизма. Той подкрепя идеята в Йерусалим да бъде създаден Еврейски университет и я развива по време на пътувания в САЩ, Франция, Китай и Япония. На връщане за пръв път посещава Палестина.

През 1922 г. Айнщайн получава Нобеловата награда за физика. Не успява да присъства на церемонията и чете Нобеловата си лекция година по-късно. След 1925 г. той не предприема повече дълги пътувания, живее в Берлин, пътува само до Лайден за лекции, а през лятото е в Швейцария, на брега на Северно или Балтийско море. След 1930 г. започва да прекарва зимните месеци в Калифорния. Чете лекции в Технологичния институт в Пасадена. Идването на Хитлер го заварва извън Германия и той никога повече не се завръща там. Отказва се от гражданството си и от членството си в Пруската академия.

От октомври 1933 г. Айнщайн работи като професор по физика в Института за съвременни проучвания в Принстън, Ню Джърси. През 1940 г. получава американско гражданство, като остава и гражданин на Швейцария. Доразвива Теорията на относителността и до края на живота си работи върху Обща теория за полето.

По това време делението на атома вече е открито и Айнщайн се опасява се, че Хитлер съвсем скоро ще се сдобие с ядрено оръжие. През 1939 г. ученият пише писмо до Рузвелт, в което го предупреждава, че нацистка Германия е в състояние да произведе атомна бомба и споделя убеждението си, че диктаторът може да бъде спрян само с военна сила. Писмото му подтиква президента да пристъпи към разработването на ядрено оръжие. Самият Айнщайн обаче не участва по никакъв начин в това.

След края на Втората Световна война Айнщайн се включва в борбата за всеобщо разоръжаване. Преди смъртта си се подписва под възванието на Бертран Ръсел към правителствата на всички държави за забрана на ядреното оръжие.

 

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)