friedrich

Георги Господинов – „Преписващият улици“

20 август 2019

Как искам да преписвам
улиците сутрин
на всички градове.
Трамваите, табелите,
жената с куфара, която тича,
момчето със афиша,
пънкарите на Фридрихщрасе
в Берлин, към 7 сутринта,
клошарите в Бордо,
бездомните на Рим
и тези покрай гарите
на Хамбург,
които ще изпуснат
всички влакове.

Момичето в трамвая
да препишеш,
със синия пуловер,
в което ще се влюбиш,
за да изгубиш после
три спирки по-надолу
на Розенталер плац.

Дори да тичам като пес из градовете
не е заради кокала на Айфел,
нахапаната торта на Акропола
не ми е вкусна,
ни Нотр Дам,
ни камък тук и крепост там,
аз търся миризми от друго време,
следобеди
с мухи, смокини, котки,
в които нищо няма да се случи
освен живота.

Да скиташ и разчиташ знаци –
първи есенни листа през август,
и хладината на жена си,
къде изчезнаха пчелите,
да се питаш,
къде изчезнаха пчелите,
додето те ужили някоя
и се усмихнеш.

И колко смешно е да си поет, писател,
да носиш таен кошер на главата си,
да ти жужи светът отвътре,
да бръмчи,
додето се смрачи и ти узнаеш,
че нямаш дом, деца и майка,

и тръгнеш да надничаш безпризорен
в опразнените къщи
на чуждите истории.

 

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)