
Едва на 31 г., на днешния ден, преди 112 г., пада убит от куршуми на турска потеря при с. Баница един от най-смелите борци за свободата на Македония и Одринско – Гоце Делчев, национален герой на България и на Македония. Поетът-революционер Пейо Яворов пише за своя скъп приятел, с когото са били рамо до рамо в борбите, как Гоце разказвал на другарите си свои сънища, които съвпадали с избиването на близки нему хора: „С нашия живот, какъвто е, станах вече и фаталист. Нощеска сънувах, че турци ме удариха в сърцето“. Пророчески сън.
Почти едновременно с Гоце са убити още шестима негови събратя по оръжие, останалите живи от четата влизат в една плевня и след цял ден сражение се измъкват незабелязано между пламъците на Баница, цяла изгорена. „Петнадесет часа – спомня си г. Хаджидимов – турците не посмяха от куршумите ни да приближат нашите убити. Петнадесет часа ний гледахме мъртвия Гоце, приведен сякаш върху гроба на Македония. И петнадесет часа ни се късаха сърцата… Защото осиротяваше цял народ“, реди скръбните думи Яворов. Вражеската потеря била командвана от майор Хюсеин Тефиков, родом от Родопите, който е съвипускник на Гоце Делчев от Военното училище в София. Чест му прави, че не позволил гавра с тялото на революционера.
За има-няма десетина години Гоце Делчев израства не само духовно, но става и един от най-значимите български революционери, водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация. И всичко за това пусто общо българско Отечество, което разделено не е давало мира ни на Гоце Делчев, ни на Яне Сандански, ни на Христо Татарчев, ни на Гьорче Петров и хиляди други като тях. „Дойде време да работим за България, понеже ние всички сме българи“, казвал Гоце. Погледнете ги на пожълтелите снимки от ония години – снажни, силни, красиви, зарязали дом, жена и деца, други – женска ласка неусетили, тръгнали кръв да леят, нож да забиват в сърцето на империята. Напреко на революционната им романтика, историята остава сурова към тях.
Родният му Кукуш е разрушен, пометено е и село Баница. Нямат мира и костите на Гоце Делчев-пренасяни и разнасяни, за да са уж все у дома, но така, както го разбират политиците през различните години след смъртта му. След 9-ти септември 1944 г. България сменя политиката си по македонския въпрос и предава костите на героя си – мъченик на Социалистическа Република Македония, където те са препогребани в каменен саркофаг в църквата „Свети Спас“, там са и днес.
На 3 май 1943 г. върху общ гроб в окрайнините на село Баница видни общественици, заедно със сестрите на Гоце – Ружа, Велика и Елена, както и техните потомци, поставят бяла мраморна плоча с надпис: „В памет на падналите бойци в с. Баница на 4 май 1903 г. за обединението на Македония към майката родина – България и за вечен спомен на поколенията: Гоце Делчев от гр. Кукуш, апостол и войвода; Димитър Гущанов от с. Крушово, войвода; Стефан Духов от с. Търлис, четник; Стоян Захариев от с. Баница, революционер; Димитър Палянков от с. Броди, революционер. Заветът им бе – Свобода или смърт!“.
Мраморната плоча е разбита и унищожена няколко години след това, през 1946 г. – от гръцките власти.
Според скорошни снимки, след родолюбива инициатива на група патриоти, през 2013 г. е възстановена възпоменателната плоча, но само с името на Гоце Делчев, и я слагат на входа на единствената оцеляла в Баница постройка – старата камбанария. В края на 2014 г. наш екип посети мястото, на което е било селото, но нямаше и помен от тази мраморна плоча. Имало ли е, нямало ли е – един Господ знае, но камбанарията стои, пожалена от времето, а наоколо се валят камъни и останки от старите къщи насред поляни и бурени.
Народът, обикновените хора го тачат през всичките тези над 100 г. след гибелта му. Песен са му съчинили, пеят я, в България има много негови паметници, слави го и Македония, но споменът за него се топи, както и достойния му народ, за който Апостола на свободата на македонските българи Гоце Делчев даде неизживения си живот.
Кой, кой днес ще се сети за Гоце Делчев?
Кой ще отиде в местността на вече несъществуващото село Баница, в Гърция, да събере разхвърляните камъни около бившите зидове на къщите, да стегне рушащата се камбанария, да сложи поредната паметна плоча? И да вдъхне разум на всички онези, които още се боят дори от сянката на Гоце Делчев… /БГНЕС
снимка: pitagorid.blog.bg

Предишна:
АФП: Работещите бедни в България се борят да свържат двата края

Следваща:
Кога сексът продава?! Най-откровените реклами в света (18+) – част I
Още по темата
-
Българските арменци благодарят (видео)
In FOCUSНа 24 април отбелязваме Международния ден в памет на жертвите на Арменския геноцид (1915 – ...
-
Вашият хороскоп за 14, 15 и 16 ноември
In FOCUSНа 14 ноември Луната все още е в знака Стрелец, като от 05:18 часа българско ...
-
На 23 октомври през годините
In FOCUSНа 23 октомври 1982 г. край Петрич е открит Националният парк-музей „Самуилова крепост“. И още: ...
-
Забелязаха димен леопард, смятан за изчезнал
In FOCUSВ Тайван забелязаха рядък димен леопард, смятан за изчезнал. За последен път е бил забелязан ...
Остави своя коментар през Facebook