love-749677_1280

Дамян Дамянов – „Вечерен хлад“

25 ноември 2019

Из паркове от памет скитам
в алеи есенни и топли
и пак се срещам с Маргарити,
със Фаустовци, с Мефистофли…
И пак се виждам сред красиви
Татяни, Лори, Месалини…
Ту лъжех аз, ту лъган бивах…
Любови. Спомени. Години.
Вървя, вървя… Но става хладно
и трябва май да се прибирам
от тези паркове грамадни
в семейно-тясната квартира.
Виденията в миг се пръсват -
ненужни, минали, излишни.
И за какво се връщат? Късно.
А на местата им предишни
една жена до мен застава.
Една, ала която свети
над всички тях и ги надгрява
с духа си, с тялото, с лицето,
със всичко… Грижна, уморена.
Страхувам се да я докосна,
да не й стане в миг студено
от спомените дето нося.
И само отдалеч се грея
на тихия й сън във мрака.
О, знам, единствено със нея
е топло в този свят…И всяка
предишна топлина – излишна.
Очите й с очи целувам.
Най-истински цени огнище
човекът, дълги дни студувал…

 

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)