На днешния ден е роден най-нежният и чувствен поет на нашето съвремие – Дамян Дамянов. Той не доживя юбилея си, но остави след себе си невероятна поезия, която ще живее завинаги. По много от прекрасинте му стихове са направени и песни. Гранд дамата на българската музика Лили Иванова признава, че едни от любимите й песни са по негови стихове. Тя също разказа, че двамата с поета Дамянов са споделяли сходна чувствителност и често се срещали в дома му.

“Той ме усещаше по някакъв странен начин. Все едно съм му диктувала какво да напише. Често ми казваше: “Ти даде живот на моите стихове и ги превърна в светове на толкова други хора.” Невероятен човек беше!” – каза легендата на българската естрада по случай рождения ден на поета, който щеше да навърши 80 години днес. По негови стихове са песните ѝ “Покруса”, “Щурче”, “Хазарт” и “Наше лято”.“Той не беше от хората, които хленчат. Може да ви учуди, но имаше и добро чувство за хумор. Когато съзирах нотки на тъга у него, винаги намирах начин да го разсмея” – добави още Лили Иванова.В края на 90-те Дамянов умира самотен в инвалидността си и разочарован от лицемерието в обкръжението му. Лили остава константа в живота му заедно със съпругата му – поетесата Надежда Заха­риева. “Много приятели пърхаха около него, но когато стана сложно, отлетяха. “Покруса” е изповед именно за болката от това предателство”, каза примата.

 Едно е сигурно: Дамян Дамянов  ще остане завинаги сред нас с невероятната си поезия. И ето още едно силно послание,  което ни остави, написано от него и адресирано до нас…

„Приятелю,
Към теб, познатия и непознатия, далечния и близкия, многоликия и многоименния, който затваряш книжката ми, са отправени тези мои редове. Не ги вземай за послеслов — никога не съм обичал послесловите, смятал съм ги за най-излишните страници в една книга, страници с две единствени предназначения: или да обяснят и оправдаят написаното, или да бъдат прескачани при четене. А да обясняваш това, което в цяла книга не си успял да обясниш, е нелепо и глупаво. Не смятам да правя това. Правя го за пръв път, като нещо необичайно, защото необичайни са и стихотворенията, събрани тук, и времето, в което съм ги писал — 1989–1992. Това време остана като най-тежкото и най-мъчното в живота ми. То ожули и оболи и мен, и теб, кого повече, кого по-малко; едни го нарекоха „време на промяната“, други — на кризата, трети — на реставрацията. А за мен то остана време на най-страшните междучовешки вражди и отчужденост, на най-дълбоката нравствена криза, време на отчаянието, самотата и болката. Време, което раздели хората, овражди ги и зася най-отровните семена в душите им.“
4.06.1993 г. Дамян Дамянов

Но независимо от болката и разочарованието, което прозира в редовете му, нека си припомнин един негов стих, за да се убедим в непреходната му поезия…

„Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез…“

текст: В.Симеонова