bq68j9

Данев: Отнемането на лиценза на КТБ доведе до финансова нестабилност

25 март 2015

Четири са основните стълбове, на които се крепи държавата – политическа стабилност, финансова стабилност, устойчивост и прогнозируемост на бизнес средата и човешки ресурси.

Без квалифицирани хора няма инвестиции в качествени и устойчиви работни места, няма усвояване на европейски средства, нито ефективно държавно управление. Това заявява пред „Труд“ изпълнителният председател на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев.

Няма и високопроизводителна икономика, няма да има и високо заплащане. Системата MyCompetence.bg създава възможност за връзка между икономиката и човешкия ресурс, за доближаване на професионалните до образователните стандарти, добави Данев. Системата дава възможност всеки, който търси кариерно развитие, да тества дали неговите умения и компетентности отговарят на изискванията на работодателите. Когато видят пропуските си, хората могат да се самообразоват, използвайки литературата от електронната библиотека или да преминат през електронно обучение. Работодателите и институциите могат да я ползват, за да преценяват качествата на кандидатите за работа. Всяко предприятие може да адаптира системата съобразно своите изисквания за умения и компетентности. Последните изследвания показват, че жизненият цикъл на една специалност непрекъснато се съкращава. Например за информационните технологии той е 6 месеца, обясни Данев.

За финансовата стабилност на страната, Данев каза, че за голямо съжаление отнемането на лиценза на КТБ е довело до финансова нестабилност на страната. Макрофинансовият риск нараства драматично. Пример за това е, че Фондът за гарантиране на влоговете в банките е декапитализиран. Застрашени са фискалните баланси. Страната ни ще бъде абсолютно безпомощна да се защити с вътрешни източници при ново събитие, подобно на това с КТБ. Отново трябва да тръгне по пътя на увеличаване на дълга. За голямо съжаление, не се учим от уроците на КТБ. Държавата й отне лиценза, но същевременно не защити интересите си и в момента банката се разграбва, подчерта Данев.

На въпрос промените в Закона за банковата несъстоятелност няма ли да спрат разграбването, Данев отговори, че всяко законово решение, което се пише на коляно, има недъзи. С подобни необмислени решения политическият елит ни е вкарвал в доста правни капани. Трябва да се отговори на въпроса кои са хората, които се възползваха от вътрешна информация и изтеглиха гигантски суми преди затварянето на КТБ. Има тегления по 10 млн. лв. и повече. Същите тези хора в момента купуват активи цесионно. Първото нещо, което трябва да се направи, е НАП да провери дали големите спестявания са законни. Най-доброто решение беше да не се отнема лицензът, а да се търсят инструменти за оздравяване на банката. Сега трябва да се прави специално законодателство за КТБ, което може да донесе проблеми за останалите банки, обясни Данев.

Първо, защото промените се правят за много кратък срок. Освен това опитът ни показва, че тези хора нямат финансовата култура да произвеждат такива закони. Пример за подобни грешки е законодателството за универсалните пенсионни фондове. Според него, колкото по-висока е доходността на един фонд, толкова повече нови осигуряващи се разпределят служебно там. Това тласка дружествата да извършват рискови инвестиции. А случаят КТБ показа, че който се стреми към максимална доходност, за да получава големи лихви, накрая понася високи загуби. Ще приведа и друг пример за правен капан, създаден от законодателя. Наскоро министърът на здравеопазването Петър Москов атакува болници, които са вложили парите си в КТБ. В Закона за обществените поръчки обаче е регламентирано, че държавните предприятия са длъжни да съберат три оферти и да вложат парите си там, където лихвеният процент е най-висок. Тоест законът е създал капан да влезеш в банката, която предлага най-висок финансов риск, заяви Данев.

В енергетиката положението продължава да е драматично. Там загубите са 200 млн. лв. годишно. Не знаем какво ще бъде решението на Арбитражния съд в Париж по иска на „Атомстройекспорт“ по казуса АЕЦ „Белене“. Такива финансови рискове са заложени навсякъде. Пример за това са високата корпоративна задлъжнялост (над 173 млрд. лв.), обемът на необслужваните кредити. Всичко това възпира инвеститорите. Икономиката ни е в 18-месечна дефлация. Да сте чули някоя институция да се безпокои и да взема мерки, пита Данев.

снимка: dir.bg

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)