DPP_8885

„Да загуби детето си, не мога да пожелая и на своя най-голям враг!“

09 август 2015

„В тая страна има много слънце, но има и някаква тьмнина, която се разсипва като черен прах дори в сиянието на самата природа. Не е ли то черния прах на един груб живот – с много празници в календара и с никакъв празник в сърцата?…“ Това са думи на героинята на П. К. Яворов – Амели Петрович, от неговата пиеса „В полите на Витоша“. Усетих се „посипан“ с този черен прах, когато съвсем случайно прочетох следния статус в социалната мрежа: „Най-после да чуя една добра новина. Англичаните отровиха сина на Плевнята. Този боклук толкова е тъп, че дори не е разбрал с кой си има работа.“ Всъщност, не! Не просто посипан с този прах се усетих, а направо се „задавих“ с него. Защото си дадох ясната сметка, че от времето на гениалния творец насам, българинът се е променил… За огромно съжаление – в недобра посока. Той вече умее да празнува и в сърцето си. Умее да превърне в празник нечия чужда смърт, при това – на дете.

Не съм специалист по психическите отклонения, още повече, че в тази област Фройд и Юнг отдавна са дали определения на всички възможни девиации. Не съм и човек, който смята, че има право да дава диагнози. Но в този случай не мога да се въздържа. Не е нормално! Ненормално е да „празнуваш“ чужда смърт, независимо чия е тя… И за съжаление, подобни „празнуващи“ има не само сега. Защото си спомних за подобни коментари, когато по време на мандата на Жельо Желев се самоуби едната му дъщеря. И тогава имаше хора, които тържествуваха… Чакай малко! „Хора“ ли казах? Не, няма как това да са хора! Защото в тях не мога да съзра нещо човешко.

На другия полюс в социалната мрежа са хора, които търсят „конспирация“ в случилото се. Защото прочетох и следното: „…когато това става с членове на семействата на държавни глави, винаги (чисто исторически) следва да се замислим – дали това не е злоумишлено организирано наказание, или жестоко предупреждение от чужди централи, за някакви промени в политиката, която той провежда, или е имал намерение да провежда.“ И тук ще предоставя думата на специалистите по човешката психика. Те ще бъдат много по-точни в заключението си от мен!

Но мога да дам чисто човешко такова: оскотяхме, драги ми сънародници! Съвсем оскотяхме! Макар да съм уверен, че дори и един скот (това е архаична дума за животно – бел. авт.) не би играл танца на радостта върху трупа на нечия чужда рожба, независимо дали родителите й са му врагове или не. Или пък би „решил“, че тя е убита от представителите на друг животински вид, в името на някаква конспиративна „кауза“, която да „промени“ статуквото в гората.

За да съм справедлив – трябва да призная, че има и трети тип реакции. Те вече са на истинските човеци. Които просто отидоха до Президенството и оставиха по едно цвете там. Съвсем анонимно, само и единствено в знак на съпричасност. Явно и те са разсъждавали като покойната ми майка, която веднъж беше казала: „Да загуби детето си, не мога да пожелая и на своя най-голям враг!“ Вероятно тези хора не умеят да „празнуват“, така както не умееше и тя…

Съжалявам, че и аз бъркам в раната на човека, който управлява държавата ни, но някак не успях да остана безразличен. Семейство Плевнелиеви не познавам лично, но не мога да тържествувам за загубата му, а само да съчувствам… И не само на него, а и изобщо на всички, които са изгубили близък човек!

А на всички останали – „честит празник“, който предполагам, че ще „отбележите“ подобаващо в някоя конспиративна квартира!

текст: Марио Трифонов

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

  1. Марио,
    Думите, които си подбрал за това покъртително слово, са много силни. Още по-силна е действителността, когато се изправиш пред безчовечност под каквато и да е форма. Заставам зад всяка твоя дума и вярвам, че стъпка по стъпка българинът ще порасне емоционално и интелектуално дотам, че да танцува, но споделяйки щастието със своя брат.

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)