
На 22 септември България чества едно значимо събитие от новата си история. На тази дата през 1908 г. страната ни, една от най-старите в Европа, обявява своята независимост. Този акт става възможен едва 30 години след освободителната за България Руско-турска война от 1877-78 г. Край на войната слага подписаният на 3 март 1878 г. Санстефански мирен договор. Така България отново се появява на картата на Европа след петвековно османско владичество.
Ето и историята на днешният ден, представена от директора на Института по история на БАН проф. Георги Марков:
„Едва през лятото на 1908 г., след извършената в Османската империя младотурска революция, се създават условия България да провъзгласи своята независимост, подчертава проф. Марков. Но правителството на тогавашния министър-председател Александър Малинов следи действията на Австро-Унгария – една от Великите сили, подписала Берлинския договор. Тя възнамерява да анексира двете провинции Босна и Херцеговина. В този смисъл има известно съчетание на интереси и на действия между България и Австро-Унгария. Това обаче не омаловажава успеха на българската външна политика и не означава, че България е била използвана за интересите на Хабсбургската монархия.
Правителството на Александър Малинов взема решение да обяви независимостта на страната ни, но изчаква действията на Австро-Унгария. Българският княз Фердинанд посещава император Франц-Йосиф във Виена за съгласуване на действията. Междувременно българските власти завземат източните железници в Южна България и това поражда противоречия между Австро-Унгария и страната ни. Княз Фердинанд се колебае да обяви независимостта. Но правителството вече е решило това да стане на 22 септември 1908 г. в черквата „Св. 40 мъченици“ в старата българска столица Велико Търново – символичен акт на продължение на Второто българско царство.
Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата „Св. 40 мъченици“ княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. След това министър-председателят Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество. Провъзгласяването на независимостта е голям успех на българската дипломация, която следи противоречията между Великите сили и успява да се възползва от тях.
Някои от Великите сили се обявяват против нарушаването на Берлинския договор. Други са склонни да приемат такова нарушаване. Британската империя е съгласна да подкрепи българската независимост, но само след преговори между българското правителство и Високата порта. Такива преговори започват, като от наша страна те се водят от големия политик Андрей Ляпчев. Високата порта иска голям данък, който българското правителство нито може, нито иска да заплати. Министър-председателят Малинов заявява, че независимост не се откупува. Стига се до частична мобилизация на българската армия. Русия не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 г., в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта й.
Това е събитие, което връща България в семейството на независимите европейски държави. Освен политически, страната ни получава и икономически изгоди, тъй като дотогава митническият режим се е определял не от българската държава, а от европейските сили. Повдига се и статутът на българските дипломатичски мисии – от дипломатически агенции те прерастват в легации. Независима България променя Конституцията си през 1911 г. и вече има право да сключва съюзи, включително политически, военни и търговски. И това дава възможност на страната ни само четири години след обявяването на независимостта да сключи Балканския съюз, с който тя води успешна война срещу Османската империя за освобождение на територии, населени преимуществено с българско население“
текст: проф. Георги Марков.

Предишна:
„Манифест за Независимостта на България“, 22 септември 1908 година

Следваща:
Европейски ден без автомобили
Още по темата
-
Българите предпочитат зимното часово време
In NEWS48% от българите предпочитат зимното часово време, 32% лятното. Това отчита социологическо проучване на „Екзакта Рисърч груп”. 20% ...
-
Слънчева неделя, почти без валежи
In NEWSОчаква ни слънчева неделя, след обяд ще има временни увеличения на облачността, но ще е ...
-
Световен ден на котката
In NEWSВ първия ден на месец март светът отбелязва Световния ден на котката, съобщава news.bg. От ...
-
Съдът установи, че шейха на Дубай Мохамед подготвя отвличането на дъщерите си и заплашва принцеса Хая
In NEWSВърховният съд в Лондон призна, че владетелят на Дубай и премиерът на ОАЕ шейх Мохамед ...
България на три морета!