TON_3882

Денят на храбростта и неговата история

06 май 2019

Денят на храбростта започва да се чества от Българската армия още с нейното създаване. С указ № 1 от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден „За храброст“ по подобие на руския „Свети Георги“, с който се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.

TON_3800

А с указ № 5 от 9 януари същата година се постановява честването на празника. Определена е датата 23 април – денят на Св. Георги Победоносец, а от 1916 г. поради преминаване от Юлианския към Грегорианския календар, Българската православна църква взема решение празничният ден да се отбелязва на 6 май.

TON_3839

В самото началото празникът се е отбелязва определено скромно. Церемонията включва панихида в гарнизоните, поздравления и обяд за кавалерите на ордена „За храброст“ и ограничени военни паради, предимно в София. Впоследствие цар Фердинанд допринася за по-голямата пищност и значение на честването.

TON_3810

По време на войните в периода 1912-1918 г. празникът се отбелязва в бойни условия. Чества се всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия и велик магистър на ордена „За храброст“. В края тържеството приключва с кратък военен парад.

TON_3860

Дълго време паралелно с Деня на храбростта съществува и Ден на победите, т.нар. малък Гергьовден – 27 ноември, когато българската армия удържа решаваща победа в боевете при Сливница по време на Сръбско-българската война от 1885 г. Подписаният през 1919 г. обаче точно на тази дата Ньойски договор я обезсмисля като ден на тържество. През 20-те години на ХХ век двата празника се обединяват в един и се чества само Денят на храбростта и победите на 6 май.

TON_3868

Започват да се правят големите Гергьовденски паради, като най-впечатляващи са столицата – на тях винаги присъстват Царят, висшите офицери, кавалерите на ордена „За храброст“, военните аташета, акредитирани в България, хиляди обикновени граждани. От 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската.

Денят на храбростта

Особено запомнящ се е парадът, състоял се на 6 май 1937 г., когато при изключителна тържественост цар Борис III връчва новите бойни знамена на софийските полкове. Старите бойни знамена, обгорени и прокъсани от куршумите, обикалят в прощално шествие под звуците на „Шуми Марица“ препълнения площад пред Двореца, за да бъдат отнесени в Пантеона на българската слава. Новите биват осветени от Софийския митрополит Стефан, а след това Царят с позлатено чукче заковава на всяко от тях позлатен гвоздей с изображение на вензела си.

TON_3872

Той лично връчва бойното знаме на всеки командир на полк. Тържественият парад е предвождан от кавалерите на ордена „За храброст“. От този и на всички следващи паради се отдава специална почит на ветераните и инвалидите от войните и Царят лично се ръкува с тях.

TON_3767

За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря, каквато дотогава се е изпълнявала само в епизодични случаи и предимно за забавление.

TON_3869

Установената традиция на Гергьовденските паради е отменена от Отечественофронтовската власт на 2 май 1947 г. с постановление на Министерския съвет под председателството на Георги Димитров. Самият празник е обвързан със знаковите за новия режим дати. Първоначално за ден на Българската армия е определена датата 9 септември, а след 1953 г. – 23 септември, денят на обявяване на Септемврийското въстание от 1923 г. Денят на Българската народна армия вече се отбелязва съвсем сдържано – само с приветствени речи, скромни прегледи на гарнизоните по места и награждаване на отличилите се – никакви обществени прояви или по-широко разгласяване. Така остава до демократичните промени през 1989 г.

TON_3772

Както твърди българският военен историк акад. Георги Марков: „45 години българските пълководци бяха в сянката на съветските маршали“. След 1989 г. Седмото Великото народно събрание определя за празник на войската датата 23 август – денят на решителните боеве при Шипка от 1877 г. Две години, 1991 и 1992, българските войски честват този паметен ден като свой празник. През 1993 г. с постановление на МС № 15 от 27 януари отново е възвърната датата 6 май като Ден на храбростта и празник на Българската армия.

 

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)