1

Деси и Миро успяха да превърнат живота ни в кино

01 април 2016

Много е трудно когато човек трябва да сподели мнението си за нещо, което го е впечатлило и то да бъде безпристрастно. Такива могат да бъдат само сухите факти, а на мен ми се иска да ви ги спестя. Не че те не са важни, но в такива моменти винаги си спомням за написаното от „бащата“ на малкия принц. А именно следното: „Възрастните обичат цифрите. Когато им разказвате за някой нов приятел, те никога не ви питат за същественото. Никога не ви казват: „Какъв е гласът му? Какви игри предпочита? Събира ли пеперуди?“ Те ви питат: „На каква възраст е? Колко братя има? Колко тежи? Колко печели баща му?“ Едва тогава смятат, че го познават. Ако кажете на възрастните: „Видях една хубава къща от розови тухли със здравец по прозорците и с гълъби на покрива…“, те не могат да си представят тази къща. Трябва да им кажете: „Видях една къща, която струва сто хиляди франка.“ Тогава възкликват: „Колко хубаво!“.“

2

За „възрастните“ давам следната статистика: 12 музиканта, 17 филмови песни и композиции, 17 специални мултимедийни видео клипа. „Живот като на кино“ е арт проект на Фондация “Стоян Камбарев” и събира в едно музика, кино и художествена фотография, като дава поле за изява на над 100 както утвърдени, така и млади артисти, музиканти, художници, фотографи, които Фондацията подкрепя. Важна част от проекта е и впечатляващата изложба от 33 фотографии, вдъхновени от киното с фотограф известния арт-директор и стилист Мариета Ценова. Изложбата може да се види във фоайето на кино факултета на НАТФИЗ до 6-ти април… Дотук с цифрите!

4

Защото аз ще се опитам да ви разкажа за „Живот като на кино“ като се абстрахирам от тях, а заложа само на емоциите които този спектакъл предизвика у мен, а и убеден съм, у всички които снощи присъстваха на него в столичния Carrusel Club. Защото всеки, който е запазил поне частица от „детското“ в себе си успя, в рамките на час и половина, да „влезе“ в киното и да заживее в магията му.

5

Идеята за концерта е на една жена, която не се нуждае от специално представяне, а именно – Деси Тенекеджиева. Към своят изключителен проект тя привлича певците Миро, Mr. VOG и Весела Янева, музикантите Борис Казаков (контрабас), Валери Ценков (ударни), Чавдар Гочев – Чарли (китара), Стоян Роянов – ЯЯ (кларинет, саксофон) и Струнно трио 3V. Музикален продуцент на проекта е композиторът и диригент Страцимир Павлов, който е носител на Голямата награда за полет в изкуството на Фондация „Стоян Камбарев“ преди две години.Изборът на лентите, вдъхновили спектакъла е добре подбрана селекция от филмови течения, маркирали миналия век – италианският неореализъм, френската Нова вълна, златните години на холивудското кино, независимото европейско кино, филми на режисьори със силен артистичен почерк, филми с актьори създали легендарни образи. А резултатът е повече от успешен.

6

От сцената звучаха мелодии и песни от „Кабaре“ и „Ах, този джаз“ на Боб Фос, „Списъкът на Шиндлер“ на Стивън Спилбърг, „Циганско време“ и „Ъндърграунд“ на Емир Кустурица, „Закуска в Тифани“ на Блейк Едуардс, „Козият рог“ на Методи Андонов и още много други. Всеки от изпълнителите успя да бъде както част от цялостния концерт, така и да покаже своите собствени възможности, а повярвайте ми – те бяха наистина впечатляващи! И всяко ново изпълнение беше посрещано с все повече и повече аплодисменти. Защото гостите наистина заживяваха като на кино и започваха да се чувстват като актьори в уникална филмова продукция.

7

Гласовете и музиката на участниците бяха сполучливо допълнени от мултимедийната част на концерт-спектакъла, която представляваше специални кадри заснети, по време на снимачния период на фотосесиите на проекта „Живот като на кино“. А „отговорен“ за тях е визуалният артист Димитър Дачев.

8

Беше повече от закономерно бисът на този спектакъл да бъде песен от филма „Магьосникът от ОЗ“ на Виктор Флеминг. Онази – за мечтите и за смелостта да мечтаеш… Защото в продължение на час и половина всеки от нас, в залата, мечтаеше за живот като във филмова лента. Лично аз бях „седнал“ на една маса с Одри Хепбърн и закусвахме заедно в „Тифани“, и повярвайте ми – чувствах се чудесно…

текст: Марио Трифонов

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)