AJihCMHdzZBQ4rAtqii2

Джек Лондон – майсторът на късия разказ

12 януари 2018

Американският писател, чиято работа представлява комбинация от силен реализъм и хуманно чувство, Джек Лондон е роден на 12 януари 1876 г. в Сан Франциско като Джон Грифит Лондон. След завършването на училището по граматика, Лондон работи на различни места на непълен работен ден и в периода от 1897  до 1898г. той участва в “треската за злато” в Аляска. При завръщането си в Сан Франциско той започва своята писателска кариера. През 1900г. е публикуван малък сборник от разкази наречен “Синът на вълка”. През своя кратък и пъстър живот Лондон е написал повече от 50 книги, преживял е огромен успех и популярност като автор, работел е като военен кореспондент и е преминал през два бурни брака.

Много от неговите произведения включително “Дивото зове” (1903), се занимават с връщането на цивилизования човек обратно към примитивното му състояние. Стилът на Лондон – брутален, ярък и вълнуващ – го прави изключително популярен извън САЩ; неговите творби са преведени на множество езици. По-важните му произведения включват “Хората от бездната”/People of the Abyss (1903), за нищетата в Лондон; “Морския вълк (1904), новела базираща се на опита на автора на кораб за лов на тюлени; “Мартин Идън” (1909), автобиографична новела за живота на автора; “Джон Барликорн“ (1913), друга автобиографична новела, този път за борбата на автора с алкохолизма; и “Скитник между звездите” (1915), колекция от свързани разкази занимаващи се с прераждането на душата.

Много читатели смятат, че Джек Лондон е най-добър в късия разказ. Наистина, разказите му са образец за кратка проза с безупречната си конструкция, а романите му често напомнят свързана поредица от разкази. Голяма част от произведенията на Лондон днес се класифицират като фантастика и фентъзи.

Днес, в чест на неговото рождение, нека си спомним за твореца  чрез мъдростта в разказите му:

Да можеш да забравяш — това е здрав разсъдък. Непрекъснато да си спомняш — това е смахнатост, лудост.

— глава VIиз романа „Скитникът между звездите“

Аз искам да остана верен на себе си и не желая да подчинявам вкусовете си дори на единодушната присъда на цялото човечество..

— Гл. 24 (с.195) из романа „Мартин Идън“

…Ограниченият ум забелязва ограничеността само в другите.

— Гл.8 (с.71) из романа „Мартин Идън“

Животът достига връхната си точка, когато осъществява в най-пълен размер онова, за което е предназначен.

— Част II, глава IV – Стената на света (с.98), из романа „Белият зъб“

Никой не може да насилва своята природа, без тя да си отмъсти.

— Част IV, глава I – Враг на своя народ (с.155) из романа „Белият зъб“

Не живея заради това, което светът мисли за мене, а заради това, което аз мисля за себе си.

— из писмо до Чарлз Уорън Стодард (21 авг. 1903)

Кокалът, подхвърлен на кучето, не е милосърдие. Милосърдие е, ако споделите кокала с кучето, когато сте гладни колкото него.

— из „My Life in the Underworld“

 

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)