78a6f

Честит Ден на строителя!

26 октомври 2016

Денят на Свети великомъченик Димитър Солунски Чудотворец Мироточиви, който празнуваме днес, 26 октомври, се празнува и като Ден на строителя. Този професионален празник с дълбоки исторически корени е възстановен за българските строители с Постановление на Министерския съвет през 1996 година.

Titlata kanasuvigi - 11

Търновският надпис на хан Омуртаг, издълбан върху колона от тъмен сиенит, намерена в църквата “Св. Четиридесет мъченици” в Търново е символ на днешния ден и послание към поколенията чрез градежа и съзиданието. 

 Човек и добре да живее, умира и друг се ражда.
Нека роденият по-късно, като гледа този надпис,
да си спомня за оногова, който го е направил…
Какво ще остане навеки -
построеното тука от нас!

Хан Омуртаг – Великият Строител на България, чието управление с право се счита за съзидателно начало на българската сградна и материална култура.

IMG_7850-1024x768

Когато стане дума за строителен гений, първото нещо, което ражда главата на всеки българин е споменът за делото на майстор Уста Колю Фичето. Едва ли има български строител, за когото да е изписано толкова много. Включително спорът дали е бил гениален архитект или просто сръчен майстор. Ето и няколко интересни от неговия живот:
Майсторът вярвал, че фотографирането взема душата на човека, затова единствената негова снимка е направена на погребението му. Всичките му портрети са рисувани по-късно.
Майсторът имал 7 деца, от тях четирима синове, но нито един не продължава бащиния занаят.
Говорел е свободно турски и румънски, но едва на зряла възраст се научава да чете и пише на български.
Започва да учи занаят на 10 години, а е препасан за майстор на 33, по време на дюлгерския тестир през 1833 година. Освен майстор-строител е бил и майстор-каменоделец, което обяснява богатата орнаментна украса на обектите му.
Дълго време планирал строежите си върху дървени макети, но по-късно (вероятно след 1860 г.) умело чертаел предварително планове на сградите си.
Използвал бастуна си като рабош – негов примитивен модел на сметачна линийка. С помощта на рабоша правел всички изчисления, нужни му в занаята.

Един единствен път оставя името си върху свой строеж – храма на манастира „Света Троица” край Велико Търново.
Получените от построеното пари разделял на четири: за занаята (за нов строеж), за семейството и зимата, за образованието на децата, а с останалите купувал чували с брашно и ги дарявал на вдовици и бедни.

За първа значителна негова самостоятелна работа се приема храмът „Свето Рождество Богородично” във Велико Търново, завършен през 1844 година и разрушен от земетресението през 1913. В него Майсторът въвежда новост в архитектурата, която и до днес се нарича „двойно извита фичевска кобилица”.

Двата архитектурни шедьовъра на Майстора – църквите „Света Троица”(Свищов 1865–1867 г.) и „Св.Св. Константин и Елена” (Велико Търново 1872–1873 г.), са сред основните причини куполната черква да се наложи за времето си като култова сграда в българска архитектура.

SNIMKA 5

През 1849 година Уста Колю Фичето започва едновременно строителството на четири църкви: „Св. Димитър“ в Лясковец, „Св. Никола“ в Горна Оряховица, „Св. Николай“ в Дряново и „Св. Марина“ в Търново. Заедно с тях строи още няколко търновски къщи, между които и известната „къща с маймунката“ и други къщи в Лясковец и Горна Оряховица. През 1850 година изгражда и хана на х.Минчо Хаджицачев в Търново. Тази амбициозна дори и за наши дни бизнес програма Майсторът приключва за три години.

23832635

Уста Колю Фичето ръководи строителството на пет моста. Ранните мостове – в Дряново (1851) и в Севливево (1857-1858), са традиционни за времето си по нашите земи „римски” мостове, с извит „гръб” над реката. Мостовете на река Янтра при гр.Бяла (1865-1867), на река Веселина до с.Йовковци (1865) и покрития мост на река Осъм в гр.Ловеч (1874-1876) са първите в България отсъвременен европейски тип, с право пътно платно.

Българската историята е отредила достойно място на Уста Колю Фичето като гениален архитект, родолюбец и лице на българското Възраждане, а всеки от нас е свободен да решава как да го приеме в себе си. Майсторът също има право да ни каже що за хора сме: Във времето на майстор Колю Фичето, всеки занаятчия в своето професионално развитие е трябвало последователно да премине през четири етапа, докато започне самостоятелна майсторска практика: чирак, калфа, калфабашия (баш калфа) и башкалия (наемен майстор без собствен капитал). Макар и „препасан за майстор”, никой автоматично не е ставал „уста”, т.е. майстор, който може да наема тайфа (строителна бригада), да спазарява и ръководи строежи. Той е трябвало с характер, труд и умения да завоюва своето място на строителния пазар, в условията на голяма конкуренция. Поколенията български строители имат своите основания за професионална гордост и те са навсякъде около нас. А и по света.

И отношението към българския майстор е пъстро, като самия живот. От Башмайстора до Уста Колю Фичето. От „викам ти майсторе, щото не ти знам името”, през благословията да не ти влиза майстор в къщата”, до„те, това е майсторлък – кофраж като мебел, зид – да ти проговори” и„сполай ти майсторе, жив да си!”.

Празничното ни  пожелание на Димитровден към всички родни строители е с думите на майстор Колю Фичето:

„Майстори и калфи, оброк сме дали – ханът на хаджи Никола Минчев да завършим за две лета. Теркя му е мъчен, ала трябва да го сторим до уречения ден и за пазарените пари. Инак язък ни за майсторлъка, язък ни за калфалъка”

Честит празник строители на България!

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)