Днес е един от празниците на Св. Богородица – „Достойно ест“

11 юни 2018

На 11 юни Българската православна църква чества един от празниците, посветени на Св. Богородица – „Достойно ест“. Това име носи чудотворна икона с изображение на Св. Богородица в Света гора и песнопение, възпяващо Божията майка. На същата дата се отбелязва още паметта на светите апостоли Вартоломей и Варнава, както и на св. Лука Симферополски.

Още през Х век пред светия образ на Божията Майка за първи път е било изпято песнопение, включено впоследствие в чина на Божествената света литургия, което и до днес ежедневно се изпълнява в целия православен свят.

"Достойно ест"

Точното предание за това събитие е записано през XVI век от тогавашния първенствуващ монах в Света гора ­ йеромонах Серафим. То е публикувана на официалния сайт на Българската патриаршия и гласи следното:

“Близо до столицата на Света гора Карея, се намира долина, по-късно наречена “Долината на пението”, в която отдалечени една от друга се намират монашески килии, населявани от подвизаващи се аскети. В една от тях живеели двама монаси ­ старец на име Гавриил и послушник със същото име. Веднъж старецът, отивайки на бдение в Карея, казал на своя ученик: “Чедо, аз отивам на бдението, а ти остани тук и направи сам утринното последование в нашата килийна църква”.

През нощта се потропало на вратата на килията. Когато отворил, послушникът видял пред себе си непознат калугер. Поканил странника да влезе, за да извършат заедно утринното последование. Стигайки до песнопението “Честнейшую херувим…”, непознатият с ангелски глас благоговейно запял към Пресвета Богородица: “Достойно е, наистина, да те облажаваме, Богородице, присноблажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог”. След тези думи иконата на Божията Майка, която се намирала в килията и пред която те възнасяли своята молитва, внезапно засияла с необикновена светлина, а послушникът, изпълнен с духовна радост и плачещ от умиление, се обърнал към монаха със следните думи: “Отче, ние никога не сме слушали тази песен от древните. Моля те, напиши ми я за спомен!”

Непознатият монах поискал мастило и хартия. Оказало се, че в килията няма такива неща. Тогава той казал на послушника: “Донеси ми каменна плоча!” След като я получил, инокът с ръка написал като върху восък думите на песента и заръчал на по-малкия си събрат: “От сега нататък така пейте всички православни!” След като изрекъл тези думи, той изведнъж станал невидим.

Когато монахът Гавриил се върнал от бдението, неговият послушник му разказал за своя непознат тайнствен гост и показал на стареца си каменната плоча с текста на молитвата. Опитният духовник веднага разбрал, че в килията е бил самият архангел Гавриил, изпратен на земята да възвести на християните още една дивна песен в прослава на Божията Майка. Двамата съкилийници взели каменната плоча и я отнесли в Протата, като подробно разказали пред Събора на старците за станалото чудно събитие. Тогава всички братя с едни уста и едно сърце прославили Христа Бога, извършил такова чудо за слава на преблагословената Си Майка и є изпели новата песен, донесена на земята от архангел Гавриил.

Плочата с изписаните върху нея букви на Богородичната песен била изпратена в Константинопол на патриарх Николай II Хризоверг като свидетелство за станалото чудо. Иконата на Пресвета Богородица, пред която била изпята за първи път молитвата, била взета от килията на светогорските отци и пренесена в съборния храм “Протатон” в Карея, където тя и досега се намира, като оттогава започнали да я наричат “Достойно есть”.

По същия начин и килията още от времето на това чудно събитие е наречена и става известна на Свeта гора с името “Достойно есть”.

Православната църква отбелязва това дивно събитие особено тържествено на празника “Св. Богородица – Достойно есть”, който се празнува на 11 юни, както и на втория ден на Великден, когато представители на всички светогорски обители изнасят с литийно шествие Богородичния образ, за да благослови Божията Майка всички онези, които се подвизават и се покланят в нейната градина ­ Света гора ­ Атон.

В края на ХIХ и началото на ХХ век, килията, където станало знаменателното чудо, била населявана от българи. Монашеското братство било под ръководството на известния духовник йеромонах Йоан. На своето време той бил сред най-уважаваните духовници на Света гора и към неговото духовно ръководство прибягвали монаси от всички народности. Също така той и чрез писма наставлявал множество подвизаващи се в света миряни. През последните години от живота си отец Йоан ослепял. Преставил се в Господа през 1942 г. В наши дни в килията се подвизават отци от светогорската света обител “Пантократор”.

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)