AAA_8635

Днес е Еньовден, Църквата чества рождението на св. Йоан Кръстител

24 юни 2020

Днес православната църква чества рождението на св. Йоан Кръстител, а денят е известен във фолклора още като Еньовден. Св. Йоан Кръстител е син на йерусалимския свещеник Захарий и жена му Елисавета. Той се ражда половин година преди Христос по времето на цар Ирод, управлявал Юдея от 30 г. преди Рождество Христово до 3 г. след Рождество Христово. Известен е още като св. Йоан Предтеча. През живота си светецът прокарва християнското учение сред юдейския народ. Родителите на св. Йоан получават вест, че ще им се роди дете, когато са вече на преклонна възраст:

„Св. архангел Гавриил възвестил на Захарий: „Елисавета ще ти роди син и ще го наречеш с името Йоан; и ще имаш радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за раждането му; защото той ще бъде велик пред Господа, няма да пие вино и сикер и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си.“

В различните географски области името се произнася по различен начин — в Софийско името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван бильобер или Драгийка.

Празникът съвпада приблизително с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“.

20900561_1116300755138839_8465412522953556391_o

Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината.

Точно по изгрев, всеки е трябвало да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува. Вярва се, че преди да „тръгне към зима“ слънцето се окъпва в източниците на вода и прави течността лековита. После се отърсва, и росата, която пада, е с особена магическа сила. Затова всеки трябвало да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.

За Еньовден е характерно „грабенето“ (краденето) и „маменето“ на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден. Казват, че жени (баятелки, магьосници) отивали на чужда нива, събличали се голи и извършвали различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланяли. Прав остава само един стрък и това е „царят на нивата“. Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на нивата на този, който е поръчал „краденето“. Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата. За предпазване от такова „открадване“, срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери „житомамницата“ вече „обрана“. Понякога стопаните в нощта срещу Еньовден отиват на нивите си, за да ги пазят от „мамници“.

21077733_693581517507667_2865486102713886334_n

Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал — забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „хаталия“, „аталия“ (лош ден) и се вярва, че свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

Вярва се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце жените — баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ — за всички болести и за „болестта без име“. От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги поименно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците.

С тревите и цветята, набрани на празника, увиват и голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване. Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, то еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.

AAA_8635

 

В някои райони за гадания се изпълнява обичая „Еньова буля“. Обличат като булка последното момиченце – изтърсак на някоя майка, слагат му накити и червено було. Четири моми го взимат на ръце и обикалят с него селото. После идва ред на ладуването. Момите пеят песни, сетне изваждат от голям котел натопените си от сутринта китки с пръстенчета, наречени на ергените, а някъде заместват китките с паламарките за жънене. Гадае се за всички – по моминските китки за женитба, на останалите — за здраве и плодородие.

 

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)