shutterstock_371243572_0

Днес е издадена детската книжка „Пипи Дългото Чорапче”

07 септември 2016

На днешния ден, през 1945 година е издадена за първи път детската книжка „Пипи Дългото Чорапче”.

Това е и първата книга на Астрид Линдген. Създава историята през 1941 г., докато гледа болната си 7-годишна дъщеря Карин. Детето само дава името на героинята – Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългия Чорап. Тя е 9-годишна, червенокоса, луничава, с две стърчащи настрани плитки. Живее във Вила Вилекула с малката маймунка на име Господин Нилсон и коня, който често държи на верандата и може с лекота да премести, когато пожелае.

Пипи е дъщеря на морския капитан Ефраим Дългия чорап, от когото е наследила огромната си сила. Баща ѝ пада в морето по време на буря и морето го отнася до остров Корекоредут в южните морета, където става „дебел бял вожд”. Той се връща в Швеция, за да отведе дъщеря си на острова, но Пипи отказва, тъй като е привързана към дома си и новите си приятели.

През 1944 г. Астрид Линдген изпраща ръкописа на издателство „Бониер”, но те го отхвърлят. Издателство „Рабен & Сьогрен” обаче го приемат и през 1945 г. излиза първата книга – „Пипи Дългото чорапче”.

През 1946 г. е издадена втората книга – „Пипи се качва на борда”, а през 1948 г. – „Пипи в Южните морета”. В периода 1969-1975 г. излизат още шест книги, а последните две книги за Пипи са публикувани в 1979 и 2000 г. Те обаче никога не постигат популярността на първата книга.

Нека заедно си припомним няколко цитата от книгата:

„- То наистина не си заслужава — каза Пипи. — Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общоход.“

„- Защо вървя заднишком ли? – възкликна Пипи – Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да живее, както си иска?“

„- Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите.“

„- Виж, госпожице, когато имаш майка, която е ангел, и баща, който е негърски крал, а самата цял живот си управлявала моретата, не можеш да знаеш как да се държиш в училище сред всичките тия ябълки и таралежи.“

„- Но, Пипи, каза Томи, – можеш ли да свириш на пиано?
– Отде ще знам дали мога, като никога не съм опитвала – отвърна Пипи. А трябва да ти кажа, Томи, че за да се научиш да свириш на пиано без пиано, са необходими страшно много упражнения.“

„- Най-важното за малките деца е да знаят ред. Особено, ако сами си го определят.“

„- Седя си в моята самота и така се надлъгвам със себе си, че да ти е драго да ме слушаш. Онази вечер, когато си легнах, скалъпих една опашата лъжа за някакво теле, което умее да плете дантела и да се катери по дърветата, и знаете ли, вярвах си на всяка дума! Това се вика добра лъжа.“

„- Но, мило дете, цялото ти лице е обсипано с лунички!
– Ами, че да! – отвърна Пипи. – Но не страдам от тях, а си ги харесвам! ДОВИЖДАНЕ!“

„- Девет години съм се справяла без някакви си таблици за уморение — каза Пипи. — Така ще си карам и занапред.“

„- Гледай ти! — възкликна Пипи и зажумя. — Та нима гледането струва пари? А аз по цял ден се разхождам и зяпам! Кой знае колко пари имам да давам за това!“

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)