DSC_0832

Днес е Католическият ВЕЛИКДЕН

05 април 2015

Днес Католическата християнска общност празнува ВЕЛИКДЕН. 

Rom,_Vatikan,_Petersdom,_Cathedra_Petri_(Bernini)_4

Най-популярното място днес e площадът Св. Петър в Рим, който се превръща в море от маслинови клонки. Папата традиционно отслужва тържествената Великденска меса и поздравява вярващите на десетки езици. Хиляди хора се събират там, за да наблюдават празничното му обръщение и обявяването на Възкресението Христово.
По време на своята традиционна Великденска проповед, папа Франциск ще говори за съвременните християнски мъченици. На Разпети петък той разкритикува големите международни организации, като осъди тяхното мълчание относно случаите на масови убийства на християни в Африка и Близкия изток. Ръководителят на англиканската църква Кентърбърийският епископ Джъстин Уелби също ще отдаде почит в своята Великденска проповед на тези, които са загинали за християнската вяра в съвремието.

i307763

 

Защо се разминават Католическия и Православния Великден като дати? Отговорът на този въпрос не е кратък.

„Защото в такова важно дело и при извършването на такова тържествено богослужение е неприлично да се показва несъгласие. Спасителят ни е поставил един ден на нашето избавление… колко е непохвално и непристойно в едни и същи дни едни християни да постят, очаквайки Възкресението, а други вече да празнуват и да се радват на Пасхалните дни“. Така светите отци от Първия вселенски събор, проведен в Никея през 325 г., обосновават нуждата всички християни да честват Възкресението в един и същи ден. За съжаление и тая година католиците по цял свят ще посрещнат Христовата Пасха на 5 април, а православните – на 13-ти. Това разделение продължава от 430 години насам. Защо е така?

В годината на кръстната смърт на Господа юдейската пасха /Песах/ се падала в петък и събота. Спасителят бил разпнат в петък, 14 нисан. В събота Той останал телесно в гроба, а в ранните часове на неделята възкръснал. За да се спази истинността на евангелските събития, още в I век много християнски общини празнували Възкресението след Песах. Но имало и такива, които го чествали заедно с евреите. Именно затова светите отци на Първия вселенски събор, по внушението на Светия Дух, чиято помощ изпросват, установяват единни правила за изчисляване датата на християнската Пасха (Великден). Тя е едно уникално съчетание между слънчевия, юлиански календар и лунния, ползван от евреите. За да отговаря на евангелската истина, тая дата не бива да е преди пролетното равноденствие по Юлианския календар и не след появата на първата нова луна.

 

Така чрез сложни изчисления се съставят т.нар. Пасхалии – църковни астрономически таблици с неделите, в които се пада Великден от първите години на новата християнска ера до необозримото бъдеще. Повече от 12 века християнският свят ги следва, независимо че вече се е разделил на католици и православни. През 1582 г. папа Григорий, амбициран да въздигне поразклатения авторитет на Рим, въвежда ново летоизчисление, премествайки датите с 10 дни напред, за да се навакса „изоставането“ на действащия от времето на Юлий Цезар календар.

Днес всички сме хипнотизирани от митологемата, че науката е на страната на новия, григорианския календар, но това не е така. Още тогава срещу календарната реформа се обявяват Коперник, Галилей, Джордано Бруно, учените от Сорбоната и виенския университет, както и още много научни авторитети и институции. И до днес науките историческа хронолгия и астрономия ползват при своите изчисления юлианския календар.

DSC_0451_1

По същество нововъведението дори не може да се нарече календар, защото паразитира на гърба на юлианския, използвайки неговия ред, като само прибавя по някой ден на определено число години. Това обаче нарушава съгласуваността между юлианския и лунния календар по отношение датата на Пасха и в много случаи тя се пада едновременно с юдейската, а понякога и преди нея.

Всички православни поместни църкви смятат, че общото празнуване е възможно само ако папата се върне към древните правила на Църквата за изчисляване на Пасхата. Ватиканът обаче мълчи по въпроса. В същото време икуменическо-масонските кръгове постоянно подхвърлят някакви идеи за „улесняване“ празнуването на Великден чрез застопоряването й в точно определен ден през пролетта.

И до днес, още от апостолско време, Благодатният огън на Гроба Господен пада винаги на православната Велика събота, а не на католическата. Само в годината, когато Йерусалимската патриаршия приема папското летоизчисление, Свещеният Огън не слиза и старият календар тутакси е върнат. Пред тази Божествена санкция би трябвало да замлъкнат всякакви мъдрувания на учени модернисти и григориани-новостилци. Така че решението на въпроса е не другаде, а в ръцете на римския папа.

текст: Татяна Мачковска

 

 

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)