woman-591576_960_720

Днес е Международният ден на Слънцето

03 май 2019

От 1994 година насам световната общност за слънчева енергия отбелязва 3 май като Международен ден на Слънцето. Звездата в нашата система – Слънцето, е класифицирана като жълто джудже. В този клас учените включват сравнително малки по размер, спектрално излъчване и яркост на светимостта звезди. За Земята обаче Слънцето е единственият мощен източник на енергия. Дава ни топлината и светлината, нужни за растенията и животинските видове, а освен това формира и основните свойства на земната атмосфера.

Ето и някои интересни факти за Слънцето:
Налягането в центъра му е над 340 милиарда атмосфери, температурата – 13 милиона °C. При такива условия протича термоядрена реакция, при която водородът се превръща в хелий. Аналогични процеси протичат и при взрив на водородна бомба.
Всяка секунда Слънцето изгаря 700 милиарда тона водород. Всяка секунда на Слънцето се случват около 3000 взрива, всеки от които продължава няколко минути и обхваща региони с размер колкото Земята.
Когато водородът се превръща в хелий, част от масата на веществото се превръща в енергия, която загрява Слънцето.

Слънцето е бяло, а не жълто. Цветът му е по-близо до бял, със синкав оттенък. Въпреки това, голяма част от нас възприемат светлината му като жълта, което пък ражда много спорове и теории за устройството на човешката психика и зрение. Причини за феномена има много. Атмосферата силно разсейва слънчевите лъчи (затова и небето ни изглежда синьо), в резултат на което цвета на Слънцето се променя в зависимост от височината му над хоризонта – от бял до оранжев и червен. Върху възприемането на цветовете от човешкото око играят роля и контраста със синьото небе, филтрацията на светлина в атмосферата, ефектът на остатъчното жълто светене върху ретината под въздействие на ярка бяла светлина и т.н.

Колко ще живее Слънцето?
По прогнози на учените, след около милиард години Слънцето ще стане с 10% по-ярко, което от своя страна ще доведе до по-силно нагряване на Земята. След 3,5 милиарда години яркостта на звездата ни ще е 40% по-голяма. Ще започнат да се изпаряват океаните ни и това ще сложи край на живота на Земята.
След пет милиарда години светилото ни ще изчерпи запасите си от водород. Слънцето ще започне да се увеличава по размер, което ще доведе до разреждане на външната му обвивка и нагряване на ядрото, докато не се превърне от жълто джудже в червен гигант. Размерът му ще се увеличи над 200 пъти и ще се разпростре чак до орбитата на Меркурий.

С намаляване на водородното гориво в ядрото на Слънцето, външната му обвивка ще се разширява, а ядрото ще се нагрява все повече. След около 7,8 милиарда години температурата в ядрото ще достигне приблизително100 милиона градуса. В тази фаза температурните разлики вътре в Слънцето ще доведат до това, че ще започне бързо да губи маса. Разширяващите се външни слоеве ще достигнат до орбитата на Земята. Изчисленията показват, че още преди това, заради намалялата драстично маса (а следователно и гравитационна сила), Земята ще премине на по-отдалечена от Слънцето орбита, което ще й “спести” поглъщането от външните слоеве на слънчевата плазма.
Въпреки отдалечаването, водата на Земята ще се изпари, а огромна част от атмосферата ни ще бъде разсеяна в космическото пространство.

Може ли Слънцето да увреди зрението ни?
Да, твърде силната светлина на Слънцето може да повреди свточувствителните клетки в очите ни. Слънчевата светлина поражда редица сложни химически реакции в клетките ни, които влияят пагубно на способността им да реагират на зрителни дразнители. Като резултат , при по-дълго излагане на пряка слънчева светлина може да загубим зрението си завинаги, или да си увредим сериозно очите.

Ако дълго гледате към Слънцето без защитни очила, може да получите фотохимично увреждане на ретината – изгаряне. В резултат на това се образува малко сляпо петно. Изгарянето протича безболезнено, а резултатът се появява няколко часа след настъпване на увреждането.
Наблюдаването на Слънцето през бинокъл, телескоп или други прибори, без да се използват съответните филтри, може да предизвика и непосредствена термична травма, заради увеличеното от апаратурата ниво на излъчване, попадащо върху окото.
Медицината е документирала и случаи на слънчева ретинопатия (отлепяне на ретината). Случаите са редки, но не и невъзможни. Най-честата причина – наблюдаване на слънчево затъмнение без предпазни средства. В момента, когато Луната напълно закрие слънчевия диск, ретината ни се отваря, пропускайки повече светлина. Ако в този момент рязко се появи първият слънчев лъч и не успеем да предпазим окото си, се случва именно отлепяне на ретината.

Защо небето през деня е синьо, а на залез – червено?
Късовълновите съставляващи на слънчеви спектър се разсейват във въздуха повече, отколкото дълговълновите. Затова през деня виждаме небето синьо – синият цвят се намира в късовълновия край на видимия спектър. По аналогична причина на залез или при изгрева на Слънцето, хоризонтът се оцветява в червени тонове. По това време светлината пристига по допирателна към земната повърхност и пътят й през атмосферата е значително по-дълъг. Значителна част от синия и зеления цвят се разсейват и небето “почервенява”.

Колко по-голямо е Слънцето от Земята?
В Слънцето могат да се поместят около милион планети с размери като нашата.
Диаметърът на Слънцето е 1,4 милиона километра. Ако си представим, че Слънцето е с размер на футболна топка, Юпитер би бил колкото топка за голф, а Земята – колкото грахово зърно.

Кога човек разбира, че Земята се върти около Слънцето?
Догадката, че не Земята е в центъра на системата ни, а Слънцето, принадлежи на древногръцкия астроном Аристарх от Самос, който живее през III век пр.н.е. За пръв път цялостна теория за движението на планетите от системата ни около Слънцето разработва Николай Коперник през XVII век.
През 1616 година католическата църква официално забранява да се цитира и защитава теорията на Коперник, заради това, че противоречи на светото писание.

Най-известната последица от това решение е съдът над Галилео Галилей през 1633 година, за това че нарушава забраната на църквата и подкрепя идеите на Коперник в труда си “Диалози за двете главни системи в света”. Едва през 1992 година папа Йоан – Павел II произнася реч, в която признава Галилео за блестящ физик и изразява съжаление, че произнеслите присъдата над учения теолози са се придържали буквално към текста на Светото писание. До този момент Ватикана никога публично не е признавал, че Земята се върти около Слънцето.

Източник: Nakratko.bg
Снимка: Pixabay.com

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)