заекването

Днес отбелязваме Международния ден за информираност относно заекването

22 октомври 2018

На 22 октомври отбелязваме Международния ден за информираност относно заекването. Началото му е поставено през юли 1998 г. в Йоханесбург (ЮАР) на Петия конгрес на заекващите. По повод този ден Сдружението за инициативи по заекването дава отговори на някои от по-често задаваните въпроси, свързани със заекването:

Какво е заекване?
Заекването е разстройство на плавността (или флуентността) на речта, което според някои изчисления засяга около 1 – 2% от населението след детска възраст. Според последните изследвания хроничното заекване е неврологично нарушение, но все още не е открита ясна причина, а по-скоро се наблюдава комбинация от различни фактори. Засега няма доказана ясна генетична причина или предразположение, макар че има наблюдения за разпространението му сред представители на цели семейства и родове, както и при еднояйчни близнаци.

Как се проявява заекването?
Заекването се проявява като речево нарушение, при което заекващият удължава или повтаря звуковете, сричките или думите или получава т.нар. речеви блокове, докато говори. Възможно е да се проявява както по-рядко в хода на речта, така и почти на всяка дума. Речевите блокове могат да бъдат с различни дължина, като е възможно да бъдат съпровождани и от тикове (примигване с очи, поклащане на главата, движения с ръце, потропване с крак и други).

Кога се появява заекването?
Около 20% от децата преминават през период на нарушена плавност между 3- и 5-годишна възраст, като малък процент от тях развиват хронично заекване, което продължава и в зряла възраст. Заекването като симптом на органично нарушение може да се появи във всяка възраст вследствие на травма (например вследствие на мозъчна травма, инсулт и др.).

Какви са причините за заекването?
Причините за заекването са най-различни: от наследственост през силен стрес, който го „отключва“ (но не е негова причина), или като симптом на неврологично нарушение вследствие на органична травма. Заекването обаче не се появява като имитация на говора на човек, който заеква. Заекването не се причинява и от психологическа или емоционална травма, макар че може да се „отключи“ след преживяването на такава (психологическите модели, свързани със социализацията и управлението на социалната среда, са по-скоро инструменти за справяне със заекването, а не са негова причина).

Лекува ли се заекването?
Има редица терапии за управление на заекването, като повечето от онези, насочени към младежи и възрастни с хронично заекване, не се стремят да го отстранят, а да научат човека, който заеква, да се справя с него, със стресовите ситуации и с изискванията на социалния живот (тоест да направят заекването „приемливо“). Терапията трябва да е съобразена с възрастта на заекващия – има значение дали обекти на терапията са деца в предучилищна възраст, деца в училищна възраст, юноши или възрастни. Освен добра логопедична подготовка терапевтът е добре да има и добър опит в психологичното консултиране.

Кога да потърсим помощ?
В речта на почти всички хора има моменти на нарушена плавност, запъване и колебания, а в речта на децата те често са част от нормалното речево развитие. Когато обаче тази нарушена плавност причинява психическо и емоционално (освен физическо) напрежение и стрес, както и чувство на срам и потиснатост, заради тях избягвате редица комуникативни и социални ситуация, влияят на социалния ви живот и професионалното и социалното ви развитие, можете да потърсите професионална помощ от логопед или от психолог с познания и опит в терапията на комуникативни нарушения.

Как да общуваме с хората, които заекват?
Както с всички останали хора – старайте се да ги изслушвате, да поддържате контакт при общуването, не ги прекъсвайте и не им довършвайте думите.
Имайте предвид, че има речеви ситуации, в които заекването е възможно да се прояви в по-висока степен, например: разговор по телефона, разговор с непознати хора (включително с работещи в обществената сфера като лекари, продавачи, сервитьори, особено по телефона – със служители в институции, банки и др.), говорене пред група хора, ситуации на публична реч, представяния (включително пред група хора) и други. Затова и когато човек, с когото общувате в такава ситуация, прояви нарушена плавност, започне да повтаря звукове, срички или цели думи или получи речеви блок, знайте, че всъщност може да страда от заекване.
Освен това имайте предвид, че една от стратегиите за справяне със заекването е заместването на думи, които човекът е преценил, че са „трудни“, с думи, които са по-„лесни“ за изговаряне, но невинаги са подходящите в съответния контекст.

Свързано ли е заекването с други психологически разстройства?
По-често не, когато единственият симптом за наличие на някакво нарушение е заекването. Заекването не се причинява от тревожно разстройство, депресия и страхови нарушения, но е възможно да доведе до прояви, които наподобяват проявите при тези разстройства (страх и избягване на социални ситуации, потиснатост, избягване на публично говорене).

Има ли значение езикът, на който говори човек?
Не, хората заекват на различни езици и в различни култури. Твърденията, че има страни, в които заекващите са по-малко, може да се дължат на недостатъчна представителност на данните, върху които се основават изводите. При преминаване от един език на друг проявите на заекване е възможно да намалеят или да се увеличат, но тази промяна може да е временна и да е следствие на процеса на промяна (не на езика).

снимка: pixabay.com

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)