22308974_1157482117687369_9095477073386639987_n

Днес почитаме свети Димитър Солунски

26 октомври 2018

На 26-и октомври по традиция отбелязваме Димитровден. Празнуват всички хора, които носят името Димитър и неговите производни. Днес Българската православна църква почита паметта на свети Димитър Солунски. Счита се, че светецът, който почитаме днес, е бил проконсул на Солун и е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври през 306 г. Свети Димитър е роден през трети век в Солун. Баща му е бил градоначалник. Когато Димитър поотраснал, родителите го въвели в молитвената стая и започнали да го учат на Христовата вяра. Повикали свещеник и го кръстили. След смъртта на родителите си Димитър наследил голямо богатство. Той тайно вярвал в Христа, но не смеел открито да изповядва вярата си, тъй като по онова време имало голямо гонение срещу християните. Една от стаите в дома си бил превърнал в молитвена, поставяйки иконите на Спасителя и на Св. Богородица. Счита се, че Свети Димитър много пъти спасявал Солун от вражески нападения. Той бил почитан още от онези времена в Тракия и в Македония. По-късно българи и гърци започнали разпалено да си оспорват „покровителството на небесния стратег от Солун“. Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца.

DSC_0163

Църквата „Св. Димитър“ в Солун отвътре

Народният култ към него го представя като по-голям брат близнак на св. Георги. Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година: ако месечината е пълна – пълен ще бъде и кошерът с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея, се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена. Характерно е и обредното гадаене по първия гост, стъпил в дома (полазник), добър и заможен ли е гостът, такава ще е и годината.По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именика, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави имениците цяла година.

MON_8411

На някои места в България Димитровден се нарича Разпуст

Предание разказва как заедно с брат си запалил Света гора и светогорските манастири, затова ги хвърлили три години на морското дъно, а лелите им св. Петка и св. Неделя молили Господ и Богородица да го пуснат. Друго българско народно предание представя свети Димитър като брат близнак на свети Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света. Там заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си раздели годината по братски – за свети Георги лятото, а за свети Димитър – зимата. В народните представи дойде ли св. Димитър на коня си от брадата му започва да пада сняг, т.е идват зимата и студът. В съботата преди Димитровден се прави Димитровска задушница – на която се раздава жито и питки за помен.

13342324_928113087298472_1726723070_n

Църквата „Св. Димитър“ в Солун отвън

От Димитровден до Гергьовден и от Гергьовден до Димитровден – така групирали българите сезоните. Границата между годишните сезони имали селскостопански характер. Времето от Димитровден до Никулден народът нарича „Сиромашко лято“.

Около Димитровден завършвали и строежите на нови къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш-майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и берекет в новия дом. Обичаят изисквал, стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден празнуват и строителите. На деня на светията, стопаните се разплащат и разпускат наетите от Гергьовден работници, овчари и ратаи.

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)