Усещам някога в кръвта си тъмна сила,
едно предчувствие, което се обажда
в сърцето ми и тъмен спомен ражда.
Не зная що съм и не зная що съм била.
Душата ми е неспокойна, мътна, няма.
Там горе, де полярната звезда пътува,
в безкрая, бледна и самотна дето плува -
ще мине може и моят път през тамо.
Защо ме тегли неспокоен дух далече?
Съдбата ли на мои прадеди бездомни,
пробудена в кръвта, проклятие изрече,
или от векове сърцето ми го помни!…
Дора Габе – „Прокоба“
Предишна:
„Живак“ по стъпките на „Народното творчество“ в театъра
Следваща:
18 снимки на Пикасо без риза
Още по темата
-
Концертхаус в Берлин с 14 000 спасителни жилетки на бежанци
In ARTКризата с бежанците е на път да промени Европа и света. Единодушното мнение е, че ...
-
Уникална LED велоалея свети като „Звездна нощ“ на Ван Гог
In ARTНа 12-ти ноември в град Ейндховен бе официално отворена „Ван Гог-Роозъхаарде вело алея”, свързва Ейндховен ...
-
F.O и Peeva с нова песен и дебютен албум
In ARTХитовото музикално дуо F.O. и Peeva, познати като семейство Митеви изненадаха в деня на своята ...
-
„Чистката: Анархия“
In ARTСамо в една нощ в годината е достатъчна, за да намали престъпността и да донесе ...
Остави своя коментар през Facebook