Усещам някога в кръвта си тъмна сила,
едно предчувствие, което се обажда
в сърцето ми и тъмен спомен ражда.
Не зная що съм и не зная що съм била.
Душата ми е неспокойна, мътна, няма.
Там горе, де полярната звезда пътува,
в безкрая, бледна и самотна дето плува -
ще мине може и моят път през тамо.
Защо ме тегли неспокоен дух далече?
Съдбата ли на мои прадеди бездомни,
пробудена в кръвта, проклятие изрече,
или от векове сърцето ми го помни!…
Дора Габе – „Прокоба“
Предишна:
„Живак“ по стъпките на „Народното творчество“ в театъра
Следваща:
18 снимки на Пикасо без риза
Още по темата
-
Дивият Запад в картините на Алфредо Родригес
In ARTДивият Запад е една от основните теми в картините на художника Алфредо Родригес. Той е ...
-
София с лятно автокино от август
In ARTПо-добре късно, отколкото никога! Верни на този принцип, почитателите на седмото изкуство в столицата вече ...
-
Пейо Яворов – „Нощ“
In ARTСам си – и в треска, между тия оголени стени; вторачен гъстеещ полумрак наднича, подава ...
-
Радослав Гизгинджиев ни представя поредицата си „Любов“
In ARTАвторът на хитовия роман „Рай“ и провокативните „Дневници“ ни представя поредица от любовни истории, които ...
Остави своя коментар през Facebook