20100428110135

Досега България не събра нито лев от офшорните течове

06 април 2016

Западните правителства си възстановиха стотици милиарди евро през последните 10 години след мащабни изтичания на информация за укрити данъци в офшорни зони. В България не се е чуло да е събран нито лев. Българската следа в глобалните скандали досега винаги се оказваше бледа, безинтересна или непосилна за тукашните власти, сочи равносметката от скандалите, предхождащи „Панамските документи“, пише mediapool.bg.

Аферата „Лихтенщайн“, 2008 година

През 2008 г. гръмна аферата „Лихтенщайн“, след като германските служби купиха срещу 4.2 млн. евро диск от банков ИТ специалист, който източил секретна информация, отнасяща се за „Ел Джи Ти Банк“ (LGT Bank) и други банки в Лихтенщайн. Данните уличаваха хиляди клиенти на трезорите в укриване на данъци или пране на пари чрез трансакции и доверително управление в Лихтенщайн.

После се разбра, че информаторът е продал данните и на други правителства, включително на САЩ. В резултат от разкритията германската прокуратура започна разследвания срещу 600-700 заподозрени. Сред тях беше главният изпълнителен директор на германските пощи („Дойче пост“) Клаус Цумвинкел, който бе обвинен за укриването на 1 млн. евро. Тогава той подаде оставка и бе задържан. В крайна сметка Цумвинкел възстанови неплатените данъци и се отърва с условна присъда.

Разследвания по Лихтенщайнската афера имаше и във Финландия. Оказа, че финландски бизнесмени държат в „данъчния рай“ по сметки към 50-60 млн. евро. В резултат от разследванията в хазната на скандинавската страна влязоха допълнително поне 10 млн. евро.

Великобритания също се сдоби с диска, в резултат от което започнаха данъчни разследвания на около 100 души. Дискът стигна и до Австралия, Канада и Франция. Германското правителство отправи покана към заинтересованите страни доброволно да предостави данните.

След аферата Европейският съюз започна преговори с Лихтенщайн и през октомври 2015 г. бе подписано споразумение, според което от 2017 г. държавите членки автоматично ще обменят информация с Лихтенщайн за банковите сметки на техните граждани. Държавите ще получават имената, адресите, данъчните идентификационни номера и рождените дати на собствените си граждани, които имат банкови сметки в Лихтенщайн, както и друга финансова информация за баланса по сметките им. Също през 2015 г. подобен договор бе подписан и с Швейцария, като очакването е той да заработи от 2018 г. Пред приключване са и подобни споразумения с Андора, Сан Марино и Монако.

Случаят „Швейцария“, 2010 година

През 2010 г. регионалното правителство на Северен Рейн-Вестфалия купи данни за германски граждани, опитващи се да укрият данъци в Швейцария. Информацията за близо 1100 германци със сметки в швейцарската банка Credit Suisse струваше 2.5 млн. евро. След проведено разследване през 2011 г. швейцарската финансова институция се съгласи да плати 150 млн. евро на германската провинция, за да бъдат спрени съдебните процедури срещу нея по обвинения, че е помагала на германци да укриват данъци чрез открити сметки в нея.

2012 г.

През 2012 г. Германия отново плати милиони, за да се сдобие с личните данни на богати германци с банкови сметки в Швейцария. Финансовото министерство на Северен Рейн – Вестфалия получи нов компактдиск, този път срещу 3.5 млн. евро, с имената и банковите сметки на клиенти на частната банка Coutts в Цюрих, клон на британската Royal Bank of Scotland. Според данни, изнесени тогава в медиите, в швейцарски банки има най-малко 150 милиарда евро, които са били нелегално изнесени от Германия.

„Офшорлийкс“, 2013 година

През април 2013 г. Международният консорциум на разследващите журналисти, базиран във Вашингтон, публикува друго мащабно разследване – „Офшорлийкс“. Тогава бяха изнесени 130 000 офшорни сметки чрез разкриването на 2.5 млн. секретни документи за офшорните активи на граждани от 170 държави и територии. Данните изтекоха от две дружества, предлагащи офшорни услуги в Сингапур и на Британските Вирджински острови. В списъците тогава фигурираха правителствени представители и богати семейства от Великобритания, Канада, САЩ, Индия, Пакистан, Индонезия, Иран, Китай, Тайланд, както и бивши комунистически страни.

Тогава основните разкрития отново се сведоха до имена главно от авторитарни режими или проблемни демокрации. Сред политиците, фигуриращи в документите, бяха президентът на Азербайджан Илхам Алиев и неговото семейство, премиерът на Грузия Бидзина Иванишвили, зам.-председателят на монголския парламент и бивш министър на финансите Байартсог Сангаджав, съпругата на руския вицепремиер Игор Шувалов – Олга и др. Беше разкрито още, че близък приятел на френския президент Франсоа Оланд и ковчежник на предизборната му кампания от 2012 г. Жан-Жак Ожие също е инвестирал в офшорни компании на Каймановите острови.

„Люксембурглийкс“, 2014 година

В края на 2014 г. журналистическият консорциум публикува поредния си лийк – „Люксембург лийкс“ – секретни данъчни споразумения с властите в Люксембург, които са облекчили облагането на повече от 350 компании по света. Стана ясно, че одиторската компания „Прайс Уотърхаус Купърс“ е помогнала на многонационални фирми да се сдобият с поне 548 разрешения на властите в Люксембург между 2002 и 2010 г. с цел да се ползват от драстични данъчни отстъпки. Разрешенията са писмена гаранция, че плановете на компаниите за данъчна редукция ще бъдат погледнати благосклонно от властите в Люксембург. Така дружествата са спестили милиарди долари, а в някои случаи ефективният данък печалба е бил 1%. Интересно е, че на един адрес в Люксембург са били регистрирани над 1600 дружества. Сред възползвалите се компании са „Пепси“, „Икеа“, „Ей Ай Джи“, „Дойче банк“, „Уолт Дисни“, „Кох“ и др.

„Суислийкс“, 2015 година

През 2015 г. журналистическият консорциум изнесе разследването „Суислийкс“ за банкови сметки в Швейцария. Става дума за мащабна схема за избягване на данъци и укриване на капитали на обща стойност 120 млрд. долара от над 200 страни. Установено бе, че някои от банковите сметки принадлежат на диктатори, корумпирани политици, трафиканти на наркотици и оръжие, а други – на звезди от света на киното, модата или спорта.
Данните са били изнесени от бивш служител на HSBC и са били предадени на френските власти в края на 2008 г. Според информацията 180 млрд. евро са преминали през сметки в HSBC в Женева на 100 000 клиента и 20 000 офшорни компании между ноември 2006 г. и март 2007 г. В резултат швейцарската прокуратура започна разследване за пране на пари и за незаконни дейности на търговци на оръжие срещу банката. Оказа се, че преди публичното разкриване на данните в резултат от разследвания френските власти са възстановили в хазната си 188 млн. лири под формата на данъци и глоби от 3000 клиента на HSBC, а белгийските – 220 млн. лири, също от 3000 клиента. Във Великобритания пък имаше критики срещу факта, че е повдигнато обвинение само на един от общо около 1000 души, които са засечени в укриване на данъци в извадката. Великобритания успя да си върне 135 млн. лири.

Българската следа

В „Офшорлийкс“ се появиха 11 имена, свързани с България. Сред тях беше един от създателите на политехническия университет в Перник Милен Пантелеев, който се оказа с офшорни фирми на Британските Вирджински острови. В списъка беше и Делян Лилов, съсобственик на една от най-големите софтуерни фирми у нас – “Мусала софт”, а също и Десислав Маймаров, който е бил директор на Remco Technologies Limited до 2003 г.

България фигурира в списъка на „Суислийкс“ с 380.8 милиона, преминали през „швейцарската пътека“ от 1988 до 2006 г. С това се нарежда на 69-а позиция в глобалната класация по размер на средствата. Откритите сметки на лица и организации с български адрес през въпросния период са 95, като близо половината от тях са били анонимни – с номер, вместо име. Свързаните с България клиенти на банката са 74, но само 7-8 от тях са с българско гражданство. Най-голямата сметка на български клиент е била на стойност над 264 млн. долара.

В „Люксембурглийкс“ България е свързана в списъка с две компании – „Блу хаус груп“ (Blue house Group) и „И Еф Джи Груп“ (EFG Group). „Блу Хаус Груп“ е гръцки инвестиционен фонд в сферата на недвижимите имоти. От документите става ясно, че той е искал да инвестира 120 млн. евро в недвижими имоти в Гърция, Румъния и България чрез люксембургска компания. „И Еф Джи Груп“ пък е гръцката компания-майка на банката „Юробанк И Еф Джи“. И двете компании работят с одитора „Прайс Уотърхаус Купърс“.

Действията на властите

България не бе сред 20-те държави, получили данни до диска със сметки в Лихтенщайн през 2008 г. Първоначално българските власти не проявяваха особен интерес да се възползват и от германските данни за сметки в Швейцария през 2010 г., но след обществен натиск тогава Министерството на финансите прати данъчна мисия до Берлин, начело с тогавашния шеф на НАП Красимир Стефанов. Тогава информацията беше, че тя се е договорила за получаването на диска, но после от НАП казаха, че не са получили нищо.

На 4 април т.г., когато световните медии започнаха да публикуват информация от най-голямото изтичане на данни в историята  – от панамската кантора на офшорни услуги „Мосак Фонсека“, НАП заяви, че е поискала с писмо да получи данни по „Панамските документи“ до българския партньор по разследването „24 часа“. От вестника обясниха, че достъп може да бъде предоставен само от централата на Международния консорциум на разследващите журналисти във Вашингтон. Как ще се развият събитията предстои да се види.

Подписани споразумения, закон „Пеевски“ за офшорките и нулеви резултати

В последните години в резултат от международните усилия за борба с укриването на данъци в офшорни зони България има известен напредък в подписването на споразумения с такива територии с цел обмен на банкова информация. Често обаче подписаните договори не се спазват. Нито данъчните, нито финансовото разузнаване в ДАНС са обявявали специални акции или резултати след разследвания, свързани със сметки в офшорни зони.

При управлението на кабинета „Орешарски“ по предложение на депутатите от ДПС Йордан Цонев и Делян Пеевски бе приет т. нар. закон за офшорките, който влезе в сила от 1 януари 2014 г. С него се въведе забрана офшорки и свързаните с тях фирми да не могат да участват в около 30 дейности – банки, застрахователни и пенсионноосигурителни дружества, мобилни оператори, хазартни игри, печатни медии, социологически агенции. Забрани им се да кандидатстват за концесии и обществени поръчки, да търгуват със стоки за двойна употребя, както и да участват в приватизационни сделки, да притежават земи и гори и др. При определени условия, когато действителните собственици на компаниите са известни, се въведе изключение от забраната. В момента в парламента се обсъждат промени, с които законът ще бъде прецизиран, а ограниченията – леко разхлабени. Според експерти, въпреки че действа вече трета година, законът на практика не работи.

Българският бизнес работи главно с Кипър

Кипър е любимата офшорна дестинация за българския бизнес. Оттам произхождат над 2/3 от офшорните акционери в български фирми, показа в свое разследване в. “Банкер” през 2013 г. Тогава той публикува най-пълния до момента списък на акционери в български фирми, регистрирани в зони тип “данъчен рай” на базата на проучване в Търговския регистър. В листата влязоха над 6000 физически и юридически лица. Освен в Кипър, голямо количество офшорни акционери са регистрирани в Панама (близо 400), Сейшелските острови (към 350), Белиз и Британските Вирджински острови, съобщи тогава “Банкер”.

Данните на БНБ пък от години сочат, че чуждите инвеститори в България предпочитат да работят през Люксембург, Холандия и Швейцария, които са транзитна дестинация на капитали с друг произход. За целия период, откакто БНБ води статистика, около 13% от инвестициите у нас са направени през фирми, регистрирани в офшорни зони. Сред топ дестинациите са Люксембург, Малта и Сейшелите.

снимка: twides.ru

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)