Василий ІІ

Достоверни ли са грамотите на византийския император Василий ІІ?

14 януари 2018

Грамотите на византийския император Василий ІІ (976–1025), покорил българското царство през 1018 г., са едни от важните извори за българската история. В тях се определят епархиите, които се подчиняват на Охридската архиепископия. Това е наименованието на автокефалната православна църква, която се обособява след византийското завоевание на българските земи. Тя е под влиянието на Константинополската патриаршия, но запазва самостоятелност.

Снимка: Византийският император Василий ІІ в средновековна миниатюра в ръкопис от ХІ в.

Снимка: Византийският император Василий ІІ в средновековна миниатюра в ръкопис от ХІ в.

Ценни във тях са сведенията, че византийският император разпоредява:

„Сегашният пресвети архиепископ да притежава и управлява всички други градове, които бяха под властта на цар Петър и Самуил и се държаха и от тогавашните архиепископи”.

Във втората грамота се допълва още:

„Постановяваме също сегашният пресвети архиепископ на България да има толкова голяма епархия, каквато и колкото голяма е била при цар Петър, и да владее и управлява всички епископства на България, т.е. не само ония, които бяха споменати в първия сигилий, но и тия, които са били пропуснати”.

Натъквайки се на някои противоречия, българският историк доц. д-р Камен Станев от Кирило-Методиевският научен център при БАН поставя под съмнение тяхната достоверност. Проблемът е, че грамотите на император Василий ІІ достигат до нас в по-късни преписи от ХVІ–ХVІІ в., а не в оригинал. Според наблюденията на изследователя, или Охридската архиепископия не е обхващала всички български земи, подчинени на българския цар Петър през Х в., или има противоречие, тъй като така е записано във византийските грамоти.

Българският учен обобщава:

„При съпоставянето на данните от Грамотите на Василий II, от една страна, и другите извори и археологически данни, от друга, се виждат много сериозни разминавания. Разминаване се вижда дори в декларираното в Грамотите и конкретните исторически реалности. Всичко това позволява да се приме, че достигналият до нас текст на Грамотите е силно коригиран в по-късно време. Вероятно това е станало не по-рано от края на XI или дори през XII в., когато старобългарските центрове в дн. Североизточна България отдавна били изоставени и дори споменът за тях е избледнял, Брегалница била преместена в Мородвизд, а Девол – временно изоставен. От тази гледна точка достигналият до нас текст на Грамотите не може да се използва като надежден извор нито за 1018–1025 г., когато са били издадени, нито за устройството на българската църква и обхвата на държавата по времето на царете Петър и Самуил, както изрично декларира Василий II във Втората грамота.

Корицата на списание „Епохи”

Корицата на списание „Епохи”

Разсъжденията и аргументите на доц. д-р Камен Станев може да прочете в новия брой на списание „Епохи” (2/2017).

Публикацията подготви Силвия Аризанова

 

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)