султанки

Европейките султанки на Османската империя

29 август 2018

Темата за европейските султанки на Османската империя развълнува българите покрай излъчените турски сериали за съдбата на едни от най-влиятелните жени в османския двор. Тяхната съдба наистина е интригуваща, но не трябва да се забравя и положението, в което са се намирали българите по време на тяхната власт.

От издателство „Изток – Запад” публикуваха книга със заглавие „Европейките султанки на Османската империя”, написана от Анна Иванова Бъкстон – българка, която от 1980 г. живее във Великобритания. Книгата не е историческо изследване, а по-скоро има популярен характер. Проследяват се съдбите на Нилюер Хатун (съпруга на султан Орхан), Теодора Кантакузина (съпруга на султан Орхан), Гюлчичек Хатун (съпруга на султан Мурад I), Тамара Мария Шишман (съпруга на султан Мурад I), Оливера Деспина Мария (съпруга на султан Мурад II), Мара Бранкович (съпруга на султан Мурад II), Хафса Султан (съпруга на султан Селим I), Махидевран Султан (съпруга на султан Сюлейман Великолепни), Хюрем Султан (Роксолана) (съпруга на султан Сюлейман Великолепни), Нурбанту Султан (съпруга на султан Селим II), Сафие Султан (съпруга на султан Мурад II), Кьосем Султан (съпруга на султан Ахмед I), Хатидже турхан Султан (съпруга на султан Ибрахим I), Рабия Гюлнюш Султан (съпруга на султан Мехмед IV), Михришах Султан (съпруга на султан Мустафа III), Айше Сениепервер (съпруга на султан Абдулхамид I) и Накшидил Султан (съпруга на султан Абдулхамид I).

Корицата на книгата „Европейките султанки на Османската империя” (Изток - Запад, 2018)

Корицата на книгата „Европейките султанки на Османската империя” (Изток – Запад, 2018)

За книга от издателите:

Още от самото начало на историята жените „зад кулисите“ са играли роля, която, въпреки че е била често от критично значение, рядко е била добре известна или оценявана истински. По тези причини Анна Бъсктон би трябвало да бъде поздравена за това, че хвърля светлина върху цяла категория от жени „зад кулисите“ – по точно европейките-невести на Османските султани. Тя не само ни представя често удивителните съдби на „европейките-султанки“, но също ни запознава с промените в развитието на Османската империя, съдбите на съпрузите на тези жени, както и на множество второстепенни герои.

Двете султанки българки биха били от голям интерес за българския читател. Едната е Тамара, която се жени за Мурад I около 1371 г. Сравнително малко се знае за нея, но въпреки това Анна Бъсктон успява да събере много и различна информация, която дава на читателя чувството, че познава живота й в османския двор. Другата българска султанка е млада родопчанка, която вероятно се е казвала Соня. Книгата съдържа особено увлекателни детайли за това как тя се връща в родопското си село и там създава полусамостоятелна малка държава.

 Вижте още: Нова книга за създателя на Османската империя

публикацията подготви: Силвия Аризанова
снимка: Роксолана, картина на Тициан, 1550 г.

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)