
Появата на темата за войната в декларациите на европейските лидери променя политическия пейзаж.
Светът вече няколко дни гадае за какво са се договорили (или не са се договорили) лидерите на Германия, Франция и Русия. За момента единственото конкретно нещо е разказът на Франсоа Оланд относно проекта за създаване на широка демилитаризирана зона и предоставяне на автономия на бунтовния Югоизток. Сведенията са прекалено малко, за да можем да притеглим възможните решения. Но това, което наистина се случи: в речите на европейските политици се появи думата, която до момента употребяваха само украинските лидери. „Ако не постигнем успех при намирането на устойчиво мирно споразумение, ние прекрасно знаем сценария. Той има само едно име – война“, заяви в Мюнхен Оланд.
„Военното решение“ се превърна в главна тема за обсъждане от политици и експерти. Юджийн Рюмер от Фондация „Карнеги“ и Томас Греъм от „Кисинджър Асошиейтс“ написаха, че не трябва да се доставя оръжие за Украйна: с него ще се наложи да бъдат изпратени и американски инструктори, а това увеличава риска от въвличането на САЩ в открит конфликт. Малко по-късно председателят на Мюнхенската конференция по сигурност Волфганг Ишингер заяви, че само ако публично се обещае военна помощ на Украйна, може да се избегне силовото решение. Според него споразумение, което устройва всички страни, може да бъде постигнато, когато се изравни тяхната сила.
Ангела Меркел, внимателно притегляйки всяка своя дума, си позволи в Мюнхен най-силното изказване от времето, когато заяви, че Путин бил загубил „връзката с реалността“. „Не мога да си представя ситуацията, при която подобреното въоръжение на украинската армия ще доведе до това, че президентът Владимир Путин дотолкова ще се порази, че ще повярва в своето военно поражение“, каза канцлерът. „Освен ако“, продължи тя и замълча. Но на мен не ми се иска да говоря за това „освен ако“. Имайки предвид сухия германски дипломатически език и ролята на Германия в историята на ХХ век, това „освен ако“ – пределно сериозна заявка.
Единственият, който не говори за война, това е Владимир Путин /само той не е коментирал лично резултатите от преговорите/. Но не е трудно да се забележи, че именно после срещата си с него Меркел и Оланд започнаха да говорят сериозно за война.
Появата на „войната“ като пълноценна тема за обсъждане и политически декларации, не означава, че всички се готвят за нея. Но това променя политическия пейзаж, по нов начин начертава „червените линии“. Когато започва да се говори за възможността за силово решение, блъфът става по-малко изгоден за страната, която няма реално военно превъзходство. /БГНЕС
текст: Николай Елпе, „Ведомости“
снимка: clubz.bg

Предишна:
Седем мисли от Айн Ранд за седмицата

Следваща:
Какво е любовта? Послание, което трудно ще забравим!
Още по темата
-
„Манифест за Независимостта на България“, 22 септември 1908 година
In FOCUSМанифест за провъзгласяване независимостта на България, прочетен от княз Фердинанд на 22 септември 1908 г. ...
-
Исках никога да не порЕсна!
In FOCUSНе, в заглавието няма грешка! Въпреки че дори и услужливият текстови редактор на Microsoft Word ...
-
Как се празнува Великден по света? (част II)
In FOCUSВъв Великобритания на Разпети петък, преди Великден, се хапват малки хлебчета със стафиди и нарисуван ...
-
Щангистът Наим Сюлейманоглу почина днес по обяд
In FOCUSЩангистът Наим Сюлейманоглу е починал днес по обяд съобщиха турските медии. Той беше в критично ...
Остави своя коментар през Facebook