Една година санкции срещу Русия: какво постигна Западът?

Една година санкции срещу Русия: какво постигна Западът?

19 март 2015

В средата на март се навършва една година от въвеждането на първите санкции от страна на Европейския съюз, САЩ и още няколко страни в отговор на руското признание на референдума в Крим.

Какъв е техният резултат? Оправдаха ли се очакванията, които Западът им възлагаше? Ето отговорите на германски, полски и руски експерти.

Обратен ефект

На 17 март 2014 г. беше въведен първият пакет от западни санкции – ЕС, САЩ и Канада едновременно забраниха пътуванията на група руски и украински граждани /предимно кримски функционери/, а също така замразиха техните банкови сметки. Няколко дни по-късно под удара на санкциите попаднаха и първите финансови институции – банка „Россия“ и Собинбанк. В края на март към санкциите се присъединиха Япония, Австралия, Нова Зеландия, а също така Албания, Черна гора и Молдова. Списъкът със забрана да пътуват към това време нарасна до 33 души.

Германският политолог, старши научен сътрудник на Института за евроатлантическо сътрудничество в Киев Андреас Умланд смята, че въпреки своя размах първите санкции бяха недостатъчни и имаха по-скоро обратен ефект: „Заради половинчатостта на санкциите Западът не успя да постигне нищо, а дори точно обратното – Русия получи сигнал, че реакцията на нейната експанзия ще бъде умерена. По този начин санкциите съдействаха за външнополитическия авантюризъм на Москва“.

Рубеж за преразглеждането на санкциите стана трагедията с малайзийския самолет, който се разби на 17 юли 2014 г. в Източна Украйна. През юли и август освен персоналните бяха въведени и секторни санкции срещу Русия. Те предвиждаха ограничаване на достъпа до финансовите пазари, забрана за дългосрочно кредитиране, ембарго върху продажбата на оръжия и стоки с двойна употреба. В черния списък попаднаха най-големите банки в Източна Европа – „Сбербанк“, ВТБ, „Газпромбанк“ и още няколко руски финансови институции.

Да се запазят ограниченията

Андреас Умланд смята, че ефектът от втората фаза на санкциите противоречив. „От една страна Западът не успя да предотврати по-нататъшната ескалация на конфликта. От друга – последиците от секторните санкции могат да бъдат много по-сериозни. Освен конкретните ограничения, те дадоха на международната общност и бизнес да разбере, че Западът повече не се доверява на Русия“, заяви той. Според политолога тези мерки вече имат определен политически ефект: „Има признаци, че част от руския елит е недоволен от тази ситуация и би желал отмяната на санкциите“.

Варшавският експерт, директор на Полско-канадската програма за подкрепа на демокрацията в Украйна Адам Зауер е убеден, че ефектът от санкциите не отговаря на очакванията на Запада. „В качеството си на политически инструмент те не се оправдаха. Крим остава част от Русия, нещо повече, вече при наложени санкции избухна конфликтът в Донбас. Икономическият ефект също е съмнителен, във всеки случай не те са главната причина за растящата рецесия в Русия“.

Едновременно с това Зауер е убеден, че режимът на ограничения трябва да се запази. „Макар че усилията на Евросъюза и останалите страни за момента не е довел до завръщането на ялтенския ред в Европа, те изпращат сигнал, че демократичната общност осъжда агресията на Русия и е солидарна с Украйна“.

Не се оправдаха сметките за нарастване на недоволството

Сергей Маркедонов, доцент от катедрата по чуждестранно регионоведение и външна политика в Руския държавен хуманитарен университет, е убеден, че с помощта на санкциите Западът е постигнал определен икономически ефект: „За успеха на санкциите аз съдя по цените на вносните лекарства в аптеката. Колкото по-лоши са отношенията между Русия и Запада, толкова по-високи са цените“.

Но Западът така и не успя да постигне главното, смята Маркедонов. „Ако целта на санкциите е била Русия да се откаже от някои свои външнополитически дели, то те не са дали резултат. Външният натиск също така не доведе и до масови социални протести срещу властите. Сметките, че в обществото ще расте разочарованието от присъединяването на Крим и недоволството от режима, не се оправдаха. Напротив, за момента санкциите доведоха не до отслабването, а до укрепването на позициите на руските управляващи и усилването на антизападните настроения“, заключи руският политолог. /БГНЕС

текст: Андрей Калих, „Дойче Веле“
снимка: elitetrader.ru

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)