revita9

Една майка: Случвало се е да ме питат дали диабетът е заразен

14 ноември 2016

14 ноември е обявен за Световен ден на диабета и се чества от 1991 г. насам под егидата на Световната здравна организация (СЗО). Датата е избрана умишлено, тъй като на този ден е роден Фредерик Бантинг, който заедно с Чарлс Бест, прави епохалното откритие за ролята на инсулина при лечението на захарния диабет. Диабетът е заболяване, свързано с нарушение на обмяната на веществата в човешкия организъм. Основната му проява е повишената кръвна захар поради липса или недостатъчно производство на инсулин от панкреаса. Чистите статистически данни за това заболяване сочат, че у нас около 500 000 българи са с диагноза диабет, а други около 200 000 все още не са диагностицирани, но проявяват специфичните за диабета симптоми. Днес ще ви срещнем с една българска майка, която лично се е сблъскала със заболяването.

- Кога разбрахте, че синът Ви страда от диабет?
- Беше на 1 годинка и 11 месеца, преди 18 години… При първоначалния шок от диагнозата е доста трудно да асимилираш всичко, което се случва в болницата. Молех се това да е някакъв кошмар, и да се събудя! Не можех да повярвам, че това се случва на детенцетo ми. Тогава ми се струваше много страшно. Не знаех почти нищо за диабета.

- Запознаха ли Ви тогава подробно със самото заболяване? Смятате ли, че медицинските лица умеят да „говорят“ правилно по темата?
- За краткия престой в болницата трябваше да науча доста неща – как да му меря захарта, как да му слагам инсулин, как да го храня… Всичко ми се струваше толкова сложно, а той беше толкова мъничък… Плачеше като боцкахме пръстчетата да мерим захарта, трябваше двама човека да го държат, за да му сложа инсулина… А когато излизахме на разходка беше кошмар! Навсякъде децата по площадките похапват нещо, а аз как да обясня на това бебе, че не може?! Трябваше да се храни точно през 3 часа и то с определени храни. В началото готвех с калкулатор и златарска везна, много беше важно беше точно да се изчислят количеството на въглехидратите, мазнините и белтъчините.

- Какви са проблемите пред които са изправени диабетно болните в България?
- Проблемите, както навсякъде са доста. Това, което се сблъсках последния месец е безумието с тест лентите за измерване на захарта, които отпуска Здравната каса. За деца до 18 години са 1100 бр. годишно, а след това – 300 бр. Ние използваме 200 тест ленти на месец! За да се предпази диабетика от коварните и тежки усложнения на диабета трябва често да следи кръвната захар и да я поддържа в норма. А това няма как да стане с 300 ленти годишно! Цената на 1 кутия (50 бр. тест ленти) е около 50 лв. Т.е., за да се подсигури добър контрол на захарта са необходими около 200 лв. на месец само за тест лентите. Друг проблем са инсулиновите помпи – в цял свят те се използват за лечението на диабета. Това е едно малко устройство, което имитира действието на панкреаса – 24 часа в денонощието отпуска малки количества инсулин, а по време на хранене се добавя необходимото количество инсулин с едно натискане на бутон на помпата. Цената на една такава помпа е около 8 000 лв., а консумативите, които са необходими всеки месец са около 350 лв.!

- Смятате ли, че държавата е длъжник на хората, страдащи от диабет?
- България е единствената страна в Европа, която не поема консумативите, а всеки сам си ги плаща! Т. е. на месец са необходими 550 лв. за тест ленти и консумативи за помпата.

- Имате ли чисто финансовата възможност да отглеждате детето си в тази ситуация?
- Естествено, че ми е трудно да отглеждам детето си, особено като го правя сама. Налага ми се да работя на 2 места, защото заплатата ми на научен работник е 400 лв. От социални грижи получавам 340 лв. на месец. А освен тест ленти (синът ми не е с инсулинова помпа), това дете трябва да се храни пълноценно, да се облича, учи, а всичко това са си доста средства в днешно време.

- Има ли организация у нас, която да защитава правата на диабетно болните и върши ли работата си тя?
- Има Национална диабетна асоциация на деца с диабет и Сдружение за инсулинови помпи. Правят хората каквото могат, но за съжаление у нас всичко се случва доста трудно и бавно.

- Защо синът Ви не обича да се знае за това, че е с тази диагноза?
- В началото той не криеше за диабета, всички около него знаеха, но изведнъж нещо се случи и той спря да споделя за заболяването си. Дори започна да го крие. Веднъж децата в градинката му казали, че е наркоман щом се боцка! Явно е имал и други неприятни подмятания и за това спря да споделя за диабета. Което е доста притеснително, защото хората около него трябва да са запознати със състоянието му. Ако изпадне в хипогликемична кома, тези които са около него трябва да реагират адекватно, а те като не знаят какво му е?!

- Имате ли представа какво е отношението към деца като него – и у нас, и в чужбина?
- Имам приятелка, която има дете с диабет и замина да живее в Испания преди години. У нас детето също криеше за диабета, а там няма никакви проблеми да споделя за заболяването си. Т.е. у нас нещо не е наред – може би реакцията на децата, неинформираността на хората, не знам къде точно е проблемът, но за съжаление го има. Дори ми се е случвало да ме питат дали заболяването е заразно?! Всъщност диабетът е начин на живот. И ако успееш да поддържаш с диета, спорт, инсулин, нормална кръвна захар нямаш никакви проблеми да водиш пълноценен и нормален живот.

снимка: revita.bg

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)