knowledge-1052010_960_720

Експерти от БАН и МОН в задочен спор за задача от матурата по български

23 май 2018

Спор между БАН и Министерството на образованието за една от задачите на матура по български език и литература за зрелостниците, която се проведе в понеделник. Двете институции виждат по различен начин граматическите правила в 7-ма задача от държавния изпит. Според БАН тя няма верен отговор, според МОН – има. В посочения за верен отговор „Б“ също е допусната граматична грешка, каза пред Дарик доц. Татяна Александрова от Института за български език към БАН. От Министерството на образованието твърдят, че грешка няма, защото не е нарушено граматично правило. Според доц. Александрова обаче има правила, които не са изрично записани в граматиката, а се усвояват по естествен начин, какъвто е и конкретният случай.

Ето въпроса и възможните отговори:

В кое от изреченията НЕ е допусната граматична грешка?

А) Гласуваните поправки в новия закон ще засегнат пряко въздушния и сухопътен транспорт в страната.

Б) Убедително написаното мотивационно писмо на младия и амбициозен кандидат впечатли комисия.

В) Още утре г-н Каменов, адвоката на братовчедка ми, ще те потърси, за да подготвиш необходимите документи.

Г) По Искърско дефиле, което е с дължина около 100 км, са разположени множество интересни обекти.

„Убедително написаното мотивационно писмо на младия и амбициозен кандидат впечатли комисия“ – в това изречение граматична грешка няма, твърди държавният експерт по български език и литература от ведомството Александър Трингов. „Категорично няма нарушена граматична норма, няма нарушено граматично правило. Затова нашето твърдение е, че в подточка Б не е допусната граматична грешка. В словосъчетанието „впечатли комисия“ не е допусната граматична грешка, защото няма правило, което да изисква членуване на допълнение, което е употребено след глаголна форма в минало свършено време“, както е в случая.

В Института по български език към БАН са анализирали 7-ма задача и според учените, в нея верен отговор няма, обясни пред Дарик доц. Татяна Александрова от Института за български език към БАН

„В сочения като верен отговор Б също има допусната граматична грешка. Изречението предава една конкретна ситуация, в която обектът, който е засегнат от действието, изразен в случая с думата комисия, е напълно конкретен, определен, обособен от всички останали обекти, които носят същите характеристики. Това не е коя да е комисия, а една конкретна, точно определена комисия“, каза Александрова.

Спорът е дали думата комисия трябва да бъде членувана. „Няма задължителен характер членуването на въпросната дума“, категоричен е Александър Трингов. „Това е един-единствен обект и тази дума не може да остане нечленувана“, каза доц. Александрова.

Тя даде още аргументи в полза на твърденията си. „Нека отбележим, че в случая е членуван подлогът – „убедително написаното мотивационно писмо“, членувано е и непрякото допълнение – „на младия и амбициозен кандидат“, тоест цялата ситуация изразява нещо конкретно. За всеки, който е българин, носител на българския език, така формулирано изречението звучи неестествено“, каза доц. Александрова.

Според нея има правила, които не са изрично записани в граматиката, а се усвояват по естествен начин, какъвто е и конкретният случай. И даде следния пример: „Имаме такова изречение: „Аз поздравих Иван. Ако заместим Иван с местоимението „го“, местоимението ще дойде преди сказуемото, тоест „Аз го поздравих“, а не „Аз поздравих го“. Никой българин няма да каже „Аз поздравих го“. Това правило не е записано никъде в граматиките, то се усвоява по естествен начин. И това правило за адекватната употреба на членувани форми принадлежи именно към тези правила, които се усвояват по естествен път, те не се записват в граматиките“.

снимка: pixabay.com

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)