Жеравна: „Село ли си или картина?“

06 септември 2017

Днес името на старопланинското селище Жеравна вече е нарицателно за изконното място на българския фолклор. С неповторимият и най-силния в България Фестивал на народната носия, Жеравна се превръща в център на родолюбието.

IMG_1132IMG_2597

Тази година се проведе 10-тото юбилейно издание на истинската Приказка за българи – Фестивал Жеравна и определено бе българското събитие № 1 на годината.

Още по темата: 10-ти Фестивал на фолкорната носия „Жеравна 2017″ (ден първи)

DSC_0269

 На 18, 19 и 20 август  над 23 000 души  бяхме в околната местност Добромерица, за пореден път направихме своя „скок във времето“ и изживяхме незабравими моменти.

In LIFE TV за трета поредна година бе Генерален медиен партньор на Фестивал Жеравна и излъчихме НА ЖИВО за всички вас невероятните фестивални дни. Можете да ни гледате както в ефира на In LIFE TV, така и безплатно и неограничено от всяка точка на света на www.inlife.bg. 

А сега да се разходим из Жеравна…

IMG_1050

Село Жеравна се намира в Стара планина, на 12 км от гр. Котел, на 50 км от гр. Сливен, на 110 км от гр. Бургас и на 330 км от София.

IMG_1162

Районът на селото е обитаван още от древността. Някога на това място имало старо тракийско селище, наречено Потук (и сега над Жеравна има местност с име „Пòтъка“). За произхода на името съществуват няколко версии: едната е, че идва от птицата, което е твърде неправдоподобно, понеже в района никога не кацат жерави; другата – от „жерна“, „жерка“, „жерков“ – думи със старославянски корен, значещ воденица. Тази версия е по-правдоподобна, тъй като в района са се намирали множество воденици. В близкото минало Жеравна се е наричала Жеруна, което след Освобождението плавно преминава в Жеравна.

14012121_969609413148839_241116078_n

През XVII в. Жеравна се превръща в голям занаятчийски и културен център с няколко хиляди души население, главна улица и много дюкяни. Главният поминък на местното население бил овчарството, наред с различните занаяти. Днес Жеравна е е световен архитектурен паметник с добре запазени и възстановени близо 200 възрожденски къщи, изографисани и с изящна дърворезба, със статут на паметници на културата, всяка от тях е на възраст от 150 до 300 години, тесни калдъръмени улички и многобройни чешми. В околността бликат множество извори, повечето от които са отведени в чучурите на чешми.

14011948_969609409815506_1556793922_n

През Възраждането село Жеравна става значителен културен център. Създаден еХилендарският метох, в който отсядатхилендарските монаси и водят просветна дейност. Един от тях е Йосиф Хилендарски – автор на „Поучение за четенето на книгите“. В Жеравна е направен вторият препис на Паисиевата История. Селото взима активно участие в Априлското въстание. В наши дни, в селото са реставрирани и възродени 150 обекта, сред които е и църквата „Св. Николай”, построена през 1834 г. В нея е подредена богата експозиция от икони, каменна пластика и църковна утвар.

14031084_969609403148840_65899301_n

Интерес за туристите представляват също къща музей „Йордан Йовков”, къща музей „Сава Филаретов“ – Експозиция „История на Жеравна“, къща музей „Руси чорбаджи“ – Експозиция „Бит и култура на Жеравна през Възраждането (XVIII – XIX в.)“.

14054743_969609406482173_1558981720_n

Родната къща на големия български писател Йордан Йовков (1880 г. – 1937 г.) се намира на площад „Голямо бърдо”. В нея Йовков е живял до 13-ата си годишнина, когато цялото семейство се е преселило в Добруджа. През 1957 г. къщата е превърната в музей, отразяващ обстановката, в която е израснал писателят. Обявена е за архитектурно-строителен паметник в бр. 53 на Държавен вестник от 1978 г. Експозицията, съставена от негови документи, ръкописи и снимки, разказва за живота и дейността на Йордан Йовков. Къщата е скромна едноетажна постройка, състои се от две стаи и малко антре. В едната стая е представен обликът на типична стая от този край, с мебелите и посудата, мястото за спане на семейството. В другата стая има сбирка от произведения на Йордан Йовков. Акцент в експозицията е писалката, с която писателят пише „Старопланински легенди”. Този сборник разкази е вдъхновен именно от родния край на автора. В двора, изпълнен със зеленина, е издигнат паметник, на който Йовков е изобразен седнал на стол и потънал в мисли. Йордан Йовков пише за деца и възрастни. Книгите му са преведени на повече от 20 езика. Най-известните му творби са „Старопланински легенди“, „Вечери в Антимовския хан”, „Ако можеха да говорят“, драмите „Албена“ и „Боряна“ и др.

14018151_969609416482172_841213060_n-880x586

В сградата на училището, построено през 1867 г., се помещава картинната галерия, чийто фонд се състои от повече от 450 творби на наши и чужди художници. Тук ежегодно се организират гостуващи изложби на художници или етнографски изложби от музеи в страната.

14012295_969612783148502_1621742266_n

В къщата на Руси Чорбаджи може да се разгледа интересна експозиция, представяща различни занаяти от времето на Възраждането, практикувани в Жеравна. Впечатление правят огромният ръчен стан, както и фините ленени тъкани, които жеравненки са тъкали с майсторство.

IMG_0987

В селския парк Добромерица, близо до селото, всяка година през втората половина на август се провежда Национален фестивал на фолклорната носия. На табела на входа пише, че лошото настроение и влизането без носия са категорично забранени.

IMG_1174

Във фестивала са включени песни и танци от различни краища на страната: 100 каба гайди, зурни от Петричко, нестинарски и кукерски игри от цялата страна, самобитни занаяти и гозби. Настаняването в Жеравна следва духа и стила на архитектурата в селото. Тук няма да видите хотел със съвременна, модернистична архитектура. Къщите за гости са реставрирани възрожденски къщи, които предлагат стаи с характерната за онова време атмосфера.

IMG_1087

Веднъж докоснал се до магията Жеравна, човек загърбва суетата на ежедневието и се отдава на емоцията да преживява духа на миналите времена. Добре дошли в Жеравна. Потопете се в приказката, която няма край и ще останете очаровани от нея. Посланията са ясни – те нямат нужда от тълуване. Това е Жеравна – един сбъднат копнеж.

репортер: Ася Георгиева
оператор:  Антон Хариев и оператор дрон
постпродукция: Симеон Симеонов

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)