TON_5570

Защо свеждаме глави пред Васил Левски и на 18, и на 19 февруари?

19 февруари 2019

Традиционно в съзнанието ни е запечатана датата 19 февруари като деня, в който е обесен Васил Левски и се покланяме пред паметта му. В последните години, обаче, забелязваме, че тя не се спазва толкова стриктно – венци и цветя се поднасят пред паметниците му в страната още на 18 февруари, включително и в родния му град Карлово.

Избързваме ли в желанието си да се преклоним пред Апостола или традиционната церемония пред паметника му в София е закъсняла? Историците напоследък са категорични – точната дата на трагичната гибел на Левски е 18 февруари 1873 година. Грешка, направена преди години, е внесла поредното трайно объркване в истирическия ни календар. По стария Юлиански календар Левски е обесен на 6 февруари 1873 година. Любопитното е, че рожденият му ден също е с дата 6-и – юли, 1837 година. Честваме го на 18 юли без две мнения по въпроса.

TON_5567

Къде са сбъркали? При преминаването към Григорианския календар, към съответната дата се прибавят определен брой дни. Този брой, обаче, се увеличава с 1 ден за всеки изминал век. Така за 18 век (от 1700 до 1800 година) се прибавят 11 дни, а за 19 век (от 1800 до 1900 година), когато е живял Левски, се прибавят 12 дни. Точно по това правило 6 февруари става 18 февруари по нов стил. След 1900-та година, обаче, към старата дата се прибавят 13 дни. Т.е. 6 февруари щеше да е 19 февруари, ако Левски беше живял през 20-и век. Когато са живели хората, допуснали грешката.

Така или иначе, традицията паметта на Апостола да се почита на 19 февруари поне в София остава. Един трайно вкоренен навик у хората, които на този ден се стичат към паметника на тълпи и дори се налага реорганизация на движението. Грешката може би е просто един добър повод да си спомним за него и да говорим за него по-дълго. Няма българин, който да не се съгласи, че той го заслужава. А връщайки се назад към календара, може би трябва да отбележим още едно символично съвпадение – 3 март по стар стил е бил на 19 февруари.

Вярно е, че новият и старият стил доста объркват хората. Но е хубаво да превърнем това в повод да си спомняме по-често за нашите герои и да се прекланяме ако трябва и по два пъти пред паметните събития в историята, които са ни направили това, което сме.

TON_5560

Ето един интерес текст за паметника, публикуван през 1939 г. в книгата „Паметниците на София“ с автор Н. Ганев. Изданието е любезно предоставено от отдел „Краезнание“ на Столичната библиотека на Блог „Стара София“. В текста са запазени стилът и правописът от онова време:

„Почти непосредствено след Освобождението, а именно през лятото на 1878 г., Софийският градски общински съвет, при кмет Димитър X. Коцев, взел решение да бъде издигнат паметник (първия в новоосвободеното княжество) на великия апостол на българската свобода Васил Левски. Вследствие на това, на 6 август той изпратил окръжно писмо до всички градски общини в Софийската губерния, с което, като им съобщавал, че е взел решение да се издигне паметник на свещенодякона Левски в София, ги умолявал да съберат волни помощи от гражданите за великото дело. През това време е бил приготвен и проектът на паметника от общинския архитект А. В. Колар. Според този проект паметникът завършвал на върха с голям кръст върху полумесец. Впоследствие, обаче, както ще видим по-после, Колар, вероятно поради причини от външнополитически характер, изменил проекта си в горната част и паметникът добил настоящия си вид. Със събраните набързо средства, на които размерът днес не се знае, паметникът бил започнат през есента, обаче, поради привършването им, работата по строежа била временно преустановена“.

По материали на БЛИЦ, БГНЕС

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)