Ernest_Hemingway_Writing_at_Campsite_in_Kenya_-_NARA_-_192655

Защо се самоуби Хемингуей?

02 юли 2018

Със смъртта си писателят разкрива онова, което през целия му живот остава скрито за всички останали – лесно ранимата му душа, пише „Дойче веле“. Инцидент по време на лов – така вдовицата на Хемингуей обяснява причината за изненадващата му смърт преди 57 години. Светът обаче отдавна е наясно, че става дума за самоубийство. Какво го кара да посегне на живота си?

На 2 юли 1961 г. писателят Ърнест Хемингуей слага сам край на живота си – както баща му и няколко от най-близките му роднини. Така със смъртта си той разкрива онова, което през целия му живот остава скрито за всички останали – лесно ранимата му душа.

Хемингуей има имидж на мъжкар – той е ловец и ветеран от войната, самоуверен репортер, рекордьор по погълнато количество алкохол и свалени жени. В действителност обаче страда от депресии и непрекъснати съмнения по отношение на собствената си личност. Световно известният писател, един от титаните на литературата на XX век, е бил типичен случай на пациент от учебник по психология и психотерапия.

Секс, алкохол и депресии

Детството на родения през 1899 г. Ърнест Хемингуей минава безметежно в семейството на лекар в едно от предградията на Чикаго. Той обаче разочарова родителите си. Вместо да се захване с нещо сериозно, става репортер и дори отива на фронта по време на Първата световна война. Тежко ранен в Италия и дълбоко разочарован от несполучливата си първа любов, Хемингуей се връща обратно в САЩ и продължава да пише репортажи, разкази, а по-късно и романи.

Романът „И изгрява слънце“ (известен и като „Фиеста“, 1926 г.) е големият му пробив на литературната сцена. В него Хемингуей описва живота на репортер, който бива тежко ранен в Италия и става импотентен. Паралелите с живота на писателя са очебийни, само че никой не може да си представи едно: че Хемингуей е импотентен.

„Със сигурност не е бил, поне не продължително време“, казват биографите му и припомнят за двата му първи брака, от които писателят има пет деца. И все пак най-близките му приятели са знаели, че въпреки мъжкарския си имидж, Хемингуей носи доста ранима душа.

Битките на фронта, тежките последици на Първата световна война и Гражданската война в Испания, бягството в алкохола и секса, бикоборството, лова, риболова – това са темите, които изобилстват в световно известните му книги като „И изгрява слънце“, „Сбогом на оръжията“, „Смърт следобед“, „Зелените хълмове на Африка“, „За кого бие камбаната“.

Алкохолът е измамният спасителен пояс, към който Хемингуей посяга все по-често. 40-те години на миналия век са най-тежките в живота му. Писателят започва да чува гласове, високото кръвно налягане и чернодробната цироза влошават още повече състоянието му. Депресиите зачестяват, а по онова време те биват „лекувани“ по най-жестокия начин – с електрошокове.

Светът пречупва всеки…

След цяло десетилетие на творческо безсилие Хемингуей се връща още веднъж към славата с романа си „Старецът и морето“, излязъл през 1952 г. „Ню Йорк таймс“ го нарича „най-значимият писател след Шекспир“. През 1954 г. Хемингуей получава Нобеловата награда: твърде късно, както твърдят приятелите му, а и той самият.

Голямата любов на Хемингуей е Куба, където прекарва голяма част от времето си преди революцията от 1959 г. Писателят остава и след нея в Куба, поддържайки Фидел Кастро и оставайки сляп за жестокостите му. През последните години от живота си Хемингуей страда и от параноя: заради приятелството си с Кастро той се чувства непрекъснато преследван от ФБР.

Хемингуей е на 61 години, когато слага край на живота си с любимата си ловна пушка. Един от литературните му герои казва:

„Светът пречупва всеки… и убива онези, които не искат да бъдат пречупени“.

източник: „Дойче веле“

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)